“Картини от една изложба” на МОДЕСТ МУСОРГСКИ са сред най-цитираните и адаптирани творби. Днес съществуват над 60 адаптации за най-различни инструменти, състави и жанрове, сред тях за рок, траш-метъл, джаз-групи и пр., а цитати от нея има в песен на Майкъл Джексън.

Повод за написването им става внезапната смърт на 39-годишния художник и архитект Виктор Хартман (1834-1873), считан за родоначалник на руския стил в архитектурата. Съмишленикът му – Владимир Стасов – организира изложба от негови акварели и рисунки, които именно стават сюжетна основа на всяка една от пиесите в клавирния цикъл на 35-годишния Мусоргски. Те са посветени на Стасов и са в памет на Хартман. Написани са изключително бързо – за 20 дни през месец юни 1874. За този период Мусоргски пише: „Хартман ври, подобно на това как кипеше „Борис Годунов“ – мислите и звуците стояха във въздуха, преглъщам ги и преяждам, едва успявам да ги надрасквам на хартията… Иска ми се по-бързо и по-надеждно да ги направя. Моята физиономия се вижда в интермедиите. Считам го за удачно до момента“.

„Картините…” са отпечатани през 1886 в оригиналния им вариант за пиано, пет години след смъртта на композитора, от издателството на В. Бесел под редакцията на Римски-Корсаков, който нанася немалко корекции в нотите. Второто издание е направено от Стасов. Тиражите се разпродават, но музиката рядко се изпълнява. Третото издание е от 1891 на М. Тушмалов, ученик на Римски-Корсаков. Всяко следващо десетилетие донася нови транскрипции за различни изпълнители и състави. От клавирните изпълнители на пиесата се откроява версията на Владимир Хоровиц, който прави транскрипция по транскрипцията – а именно – клавир по оркестровата версия на Равел.

Партитурата се състои от 10 картини, рамкирани от една тема, наречена „Разходка”. Сюжетно тя олицетворява авторското присъствие на изложбата, а музикално – изпълнява ролята на интермедия. Според Стасов темата достатъчно конкретно описва поведението на автора: “това е композиторът, представил сам себе си по време на разходка, с движенията му наляво, надясно, като безцелен наблюдател, когато се приближава към картината; понякога радостното му изражение се помрачава при мисълта за починалия му приятел…”

Потенциалът от драматични и темброви ефекти очевидно е изглеждал самоограничен в клавирното изложение на Мусоргски и именно това предизвикало търсенето на по-широка темброва палитра. През 1922 Морис Равел оркестрира творбата по молба на Сергей Кусевицки, който я дирижира в Париж през 1923. И до днес този е най-популярният й вариант.