СИМФОНИЧНАТА ПОЕМА „СТАНИСЛАВ И АННА ОСВИЕЦИМ“ е вдъхновена от картината на Станислав Бергман, ученик на класика на полската живопис Ян Матейко (сега платното е в Краков). Композиторът вижда картината още 16-годишен и тя му прави поразително впечатление. Станислав Освецим е заемал е важна служба в кралския двор. Поради привързаността му към сестра му Анна, го обвиняват, че е пътувал до Ватикана, за да получи разрешение да се ожени за нея. И когато не е получил разрешение, Анна умира от мъка. Историята за Станислав и Анна Освиецим вероятно е измислена, но в края на XIX век поляците я превръщат в трагична романтична легенда за „полските Ромео и Жулиета“. Темата за трагичната любов е претворена и в други произведения на Мечислав Карлович. Зад това освен романтичният патос на времето, стоят личните му преживявания, депресивният характер на композитора и неговата самота. Самият той като младеж е силно привързан към своята братовчедка Лудвика Шнадецка и вероятно това младежко увлечение също изиграва важна роля за желанието на Карлович да пресъздаде романтичната тема за любовта като нещастна. Красивата и вълнуваща музика на симфоничната поема, претворила драматичния разказ, е своеобразно послание, олицетворяващо вечността на голямата любов.