Танго – меса за хор, мецосопран, струнен квартет и бандонеон

Мартин Палмери е аржентински композитор и диригент, роден на 19 юли 1965 в Буенос Айрес. Танго-месата „Буенос Айрес“ е може би най-известната му и най-успешна творба, която вече е изпълнявана в над 16 страни по света, често със самия него като солист на пианото (включително и през 2013, на концерта в чест на Папа Франциск в Рим, където Палмери се изявява заедно с хора на Кьолнската катедрала и оркестър Roma Sinfonietta). Танго-месата „Буенос Айрес“ представлява дръзка комбинация от сакрална музика и танго, която ни потапя в свят на интензивни емоции, страст и синкопирани ритми. Композирана е през 1996 като католическа меса за солисти, хор, бандонеон и оркестър в стила „Танго нуево“. Световната премиера е била на 17 август 1996 в изпълнение на Националния симфоничен оркестър на Куба  под диригентството на Фернандо Алварес. През юни 1997 Танго-месата е записана в Лиелая, Латвия. Три години по-късно, през месец декември 2000, по молба на Маестро Марио Бензекри, на концерт в Аудиторията на Юридическото училище UBA – Буенос Айрес – е представена нова версия на Танго-месата – за симфоничен оркестър. Концертът се излъчва в цялата страна по 7 телевизионни канала и след това Месата е представена в Кордоба, Мендоса, Ню Йорк, Фрайбург, Санкт-Петербург, Барселона, Тенерифе, Виена и много други градове под диригентството на изтъкнати музиканти.

При създаването на своята Танго-меса „Буенос Айрес“ Мартин Палмери е вдъхновен от музиката на аржентинския композитор Астор Пиацола. Той съчетава традиционната шестчастна католическа литургия на латински със стилистичните характеристики на тангото. Същата мелодия, хармония и ритмични структури съответстват на особеностите на музикалната култура на Южна Америка. Характерна особеност на произведението е използването на бандонеона – инструментът, обичан и предпочитан от Пиацола.  Партията на бандонеона действа или като основна мелодична линия, или като ритмична основа, което позволява да се запази „душата на тангото“. Във всички части на танго-месата е съхранено мелодичното и емоционално-изразно разнообразие, постигнато чрез съчетаването на древни латински литургични текстове и ежедневната музика на родината на Палмери. Самият автор отбелязва, че се е опитал да обедини типичните стилистични елементи на тангото и изразителността на хорала, да оживи сакралния текст с тембровото многообразие и проникновеността на бандонеона. Звучността на този инструмент много ярко пресъздава характерните елементи на тангото, което придава емоционална пълнота на произведението и изразява меланхолията и радостта от живота, а също така – постоянно „пулсиращото“ му напрежение. Особеностите на бандонеона – силните шумове и същевременно радостните или меланхолични звуци – позволяват да се предадат емоциите на литургичния текст: болката и скръбната печал от разпятието на Иисус, радостта от неговото възкресение, страха от мъченията в ада и молитвата за мир. Атмосферата се допълва от съпровода на струнните, пианото, наситените вокални партии на мецосопраното и цветистата звучност на хора, което разкрива огромна палитра от възможности. По думите на самия Палмери, в тази творба той е използвал  двете свои най-важни умения –  като хормайстор и като аранжор на танго – с намерението да обедини музикалните елементи и стилистичните особености на типичното аржентинско танго с интимните хорални изражения на традицията, без обаче да нарушава характеристиката на жанра. По този начин, макар да вижда богатия спектър от технически и изразни възможности на хора, той съумява да запази определена дистанция от типичните звуци на тангото. От друга страна, тангото, за което са характерни контрастите между меката мелодичност и възпламеняващия ритъм, дълго време се е смятало за „зло“ и „нечестиво“ и е било забранено от църквата. Ето защо Палмери се е постарал съчетанието между стабилната католическа литургия и ритмичния латиноамерикански танц да не се натрапва на пръв поглед.  В своята творба той е успял напълно да освободи хора от отговорността за характеристиките на тангото, позволявайки му да изрази изцяло себе си чрез текста на месата.

текст – Аделина Александрова

Минали събития



Какво търсиш днес?