В богатото творчество на композитора Марин Големинов и до днес емблематична остава танцовата драма „Нестинарка”. Търсейки сюжет за опера, той попада на разказа „Нестинарка” от Константин Петканов, който го грабва със своя драматизъм: „В размисъл за средствата…, отсъдих недвусмислено, че няма да имам нужда от слово, а от ритъм и жест. Така дойде идеята за танцова драма”.

Над нея работи по време на специализацията си в Мюнхен, а когато се връща в България, решава сам да види архаичния нестинарски обред на празника на Св. Константин и Св. Елена, съхраняван в странджанското село Българи. Под съпровода на гайда и тъпан, нестинарките, изпаднали в транс, играели върху жаравата. Големинов записва мелодията на това дивно нестинарско хоро. Запазвайки мистичната тръпка на първичния ритъм, той го превръща в най-екстатичния момент в танцовата драма. И до днес, изпълняван като самостоятелна концертна пиеса, Нестинарският танц възпламенява публиката и е най-популярното творение на композитора.

Завършена за две години през 1940, след много перипетии, „Нестинарка” за първи път се играе на 4 януари 1942 в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов. Либретист и режисьор е Хрисан Цанков, хореографията е на Мария Димова (тя е в духа на авангардните танцувални техники на Мери Вигман и Марта Греъм), декорите и костюмите са на Нева и Никола Тузсузови, а босоногата Нина Кираджиева е в главната роля на Демна. Новаторството и оригиналният самобитен музикален език на „Нестинарка” предизвикват фурор, за една нощ 34-годишният Големинов става прочут.

текст – Янина Богданова