Симфонични вариации върху тема от Добри Христов

„Вариации по тема от Добри Христов” композиторът пише скоро след блестящия успех на емблематичната танцова драма „Нестинарка”. В дневниците си „Музикални драски и шарки” отбелязва на 10 декември 1942 г.: „Работя върху една тема от Добри Христов „Пирин планино” – вариации за голям оркестър”. В края на декември завършва творбата, несъмнено със знак на поклон пред Учителя (изминала е повече от година от смъртта на Добри Христов). Премиерата е на 21 април 1943 г. във Франкфурт на Майн под диригентството на Любомир Романски – български диригент, който се установява в Германия и впоследствие става ревностен пропагандатор на музиката на Големинов. „Вариациите ти минаха с голям успех и бяха посрещнати много благосклонно от публиката.” – известява Романски – „Композицията е сполучлива и аз я дирижирах с удоволствие и радост. Особено се радвам, че си затвърдил стила си от „Нестинарка” и по този начин си създал собствени музикални образи. Още веднъж ти благодаря за доверието да ми възложиш първото изпълнение... Партитурата замина за Зимрок, където се надявам да я издадат. Че вариациите ще прозвучат и другаде в това не се съмнявам.” Скоро диригентът ги изпълнява в Хилверсум, прави и запис, който е излъчен по радио Люксембург. Четири месеца преди българската премиера - на 9 ноември 1943 г. в София от Държавната филхармония под диригентството на Асен Найденов - творбата е отличена с награда от Българската академия на науките и изкуствата. С многообразна и колоритна оркестрова палитра, Големинов разгръща темата в шест различни по характер и образност вариации. В исторически план това е пионерски опит в жанра - първите оркестрови вариации, създадени в българската професионална музика.