„КОЛ НИДРЕЙ” е сред най-известните днес инструментални композиции на МАКС (КРИСТИАН ФРИДРИХ) БРУХ. След големия успех на творбите му за цигулка – особено Първия концерт и „Шотландската фантазия”, той дълго не желаел да пише за друг инструмент, но настойчивата молба на виолончелиста Роберт Хаусман да създаде пиеса за него го води до идеята за елегичното «Адажио върху стари еврейски мелодии». Брух бил близък със семейството на Якоб Лихтенщайн, кантор в еврейската синагога в Берлин, където композиторът слуша и е дълбоко развълнуван от красотата на старинните религиозни песни. Особено го привлича молитвената „Кол Нидрей” (от арамейски – „Всички обети”), традиционно начало на вечерната служба преди най-големия юдейски празник „Йом Кипур”. И теноровият тембър на виолончелото му изглежда най-близък до представата за гласа на еврейски религиозен певец. Пиесата е завършена през 1880 и изпълнена премиерно от Хаусман на 2 ноември същата година. Както споделя в писмо до своя издател Фриц Зимрок, Брух веднага е направил и аранжимент за цигулка. (По-късно се появяват варианти за виола и пиано, соло пиано, чело и орган и соло орган.) В творбата са обособени два дяла – след първия, върху мелодията на Кол Нидрей, във втория дял Брух е въвел старинна еврейска песен – версия на Исаак Натан (1791 – 1864) към химна на лорд Байрон „Oh Weep for Those that Wept on Babel’s Stream” из неговия цикъл от 30 поеми „Hebrew Melodies”.

Заради „Кол Нидрей” започнали да подозират, че макар и протестант, Брух може би има еврейски произход и през годините на нацисткия режим музиката му била забранена и за дълго забравена.