СИМФОНИЯ-КОНЦЕРТАНТЕ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО И ОРКЕСТЪР: Идеята за виолончелов концерт Любомир Пипков обмисля след посещението си в Русия през 1949 г. и срещите с неговите колеги. Следвайки примера на Прокофиев и Бритън, композиторът озаглавява творбата си симфония-концерт. Завършва го през 1959 г. с идеята да бъде изпълнена на Четвъртия фестивал на българската нова музика в Пловдив същата година. По негово желание премиерата ѝ се отлага и концертът за първи път прозвучава през 1963 г. в Москва със солист Мстислав Ростропович, на който е посветен. Концертът е сред посветените на този гениален изпълнител на ХХ заглавия и премиерно изпълнени от него творби от композитори като Прокофиев, Шостакович, Бритън, Лучано Берио, Оливие Месиен, Ленард Бърнстейн, Кшищоф Пендерецки, Витолд Лютославски, Алфред Шнитке, Арво Пярт, София Губайдулина, Анри Дютийо… В България за първи път концертът прозвучава на „Мартенски музикални дни“ през 1966 г. със солист проф. Здравко Йорданов. Трите му части пресъздават различни настроения. Първата част е по-лирична, с разгърната каденца – речитативен соло епизод на виолончелото, неколкократно пронизван от тимпаните, изпълняващи повтарящ се ритмичен модел в 8/8. В кратката втора част (скерцо) звучи саркастично тема от музиката му към филма „Тревога“. Третата част е тема с вариации, контрастни по характер. Първата, третата и петата вариация са бавни и философски вглъбени. Втората напомня фолклорен танц, а финалът ни връща към атмосферата на първата тема в първата част. В концерта виолончеловата партия е майсторски изградена и изразителна. Връзката с фолклора и композиторката концепция за индивидуален национален композиторски стил осмисля различните използвани инструментални техники (дълги мелодични линии, скокове, пицикати, ритмично разнообразие).