Премиерата на ФАНТАЗИЯ ЗА ПИАНО, СОЛИСТИ И СМЕСЕН ХОР, до минор, оп. 80 е във Виена, на 22 декември 1808.

Има много свидетелства за неуспеха при първото ѝ изпълнение. Представена е като „Импровизация за пиано с постепенно влизане на оркестъра и накрая хоров дял и финал“. В същата програма са включени още премиерите на Симфонии № 5 и № 6, Концерт за пиано и оркестър № 4, ария, два откъса от „Меса в до мажор“ (написана по поръчка на принц Николаус Естерхази II през 1807) и солова импровизация. Концертът продължава четири часа. Дирижира Бетовен. Според ученика му по пиано Фердинанд Рис никой от присъстващите в ложите близо до сцената не си е и помислил да напусне преди края на концерта, въпреки че специално Фантазията се налага да бъде прекъсната поради грешка и после да продължи.

Вероятно и заглавието е озадачило публиката – дотогава „фантазия“ се е свързвала със солово произведение за пиано. И именно такава солова част композиторът включва в творбата. Хоровата фантазия започва с дълъг пасаж за соло пиано, който самият Бетовен импровизира на концертната премиера. След това оркестърът се присъединява, създавайки ефект, подобен на концерт. Хорът и солистите се включват на големия финал.

Много изследователи посочват прилика между Хоровата фантазия и Деветата симфония на Бетовен, чиято премиера е през 1824. Самият композитор описва хоровия финал на Деветата симфония в писмо от 1824 като създаден по същия начин, както неговата Хорова фантазия, но е по-мащабен.

Има прилики и между основните музикални теми на двете произведения, както и в посланията на текстовете. В Деветата симфония Бетовен използва стихотворението на Фридрих Шилер, възхваляващо братството и равенството, споделената радост. Подобен е и текстът на Хоровата фантазия, провъзгласяваща в заключителните си думи любовта и силата на обединението.

Няма единодушно мнение за автора на текста, написан малко преди концерта. Според ученика на Бетовен Карл Черни това е поетът Кристоф Куфнер, но в по-късни изследвания се посочва Фридрих Трайчке (един от либретистите на операта му „Фиделио“).