Увертюра "Егмонт"

През есента на 1809 година Бетовен получава от дирекцията на Виенския придворен театър поръчка за написване на музика към трагедията на Гьоте „Егмонт“. Идеята да се постави тази творба, която всъщност е публикувана две десетилетия по-рано, е подсказана от актуалните събития: в началото на май 1809 френската армия, предвождана от Наполеон, бързо приближава към Виена. Императорското семейство и придворните напускат града и на 12 май след двудневна обсада столицата на Австрийската империя капитулира. Събитията, описани в пиесата на Гьоте, се случват през 16-и век. Те разказват как нидерландският народ възстава против испанското владичество. Въстанието е оглавено от Егмонт, Граф Ламорал, който скоро загива, но холандците побеждават и извоюват своята независимост.

Бетовен високо цени творчеството на Гьоте, с когото се е срещал неведнъж и е писал песни по негови стихове както в ранния, така и в централния период на творчеството си. Той приема поръчката и работи над нея от края на 1809 до пролетта на 1810, както сам казва „изключително от любов към поета“. Създадената музика към „Егмонт“ се състои от увертюра и девет номера. За първи път тя прозвучава на 15 юни 1810, когато трагедията на Гьоте се играе за четвърти път във Виенския придворен театър.

„Егмонт“ привлича вниманието на Бетовен  с редица моменти, които са му особено близки.  Централната идея на цялата музикално-драматична композиция е борбата за свобода и радостта от нейното постигане. Тя е концентрирана в увертюрата, която всъщност е завършена последна. Монолитността на формата в тази увертюра  е съчетана  с ясното усещане на отделните дялове в нея , които наподобяват отделните действия на самата драма на Гьоте. I –  Бавно встъпление  (Sostenuto ma non troppo) — завръзка на драмата; II –  Бърза част  (Allegro) – активно драматично действие, което завършва с трагична кулминация; III — Кода (Allegro con brio) — триумф и тържество на победата. Два контрастни музикални образа, изложени в бавното встъпление, въплъщават непримиримо враждебните сили. Те са и източникът на драматичното развитие и тематична основа на увертюрата.

„Егмонт“, както и „Кориолан“ и „Леонора 3“, е сред най-добрите образци в жанра и най-типични за мисленето на Бетовен като симфоник. Увертюрата бързо заема своето място на концертната сцена, където става едно от най-любимите симфонични произведения на композитора. В тази увертюра най-пълно и сбито са въплътени типичните идейни и стилови черти на Бетовен: героиката на борбата за свобода, изискваща мобилизиране на всички сили и свидни жертви; ярък, отчетлив тематизъм и яснота на формата, насочени към най-широк кръг слушатели. „Изпипана“ прекрасно до последния детайл, със своя дълбок вътрешен замисъл тази увертюра е изключително явление дори в творчеството на самия Бетовен. Нейната основна идея за движението  от мрака към светлината и  от страданието към радостта, е аналогична на основната идея в Петата и Деветата симфонии на композитора.

Какво търсиш днес?