Квартет № 11, опус 95 от ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН е завършен през октомври 1810. Това е и края на периода на т.нар. „революционни“ опуси на композитора, включващи написаната по това време увертюра „Егмонт“. Обсадата на Виена от наполеоновите войски, френската окупация, както и подписването на мирния договор, са вече факт. Подзаглавието „Quartetto Serioso“ вероятно се ражда от хода на исто- рическите събития. Тоналността фа минор – рядко използвана в квартетния жанр – хвърля мост към фа-минорната клавирна соната „Апасионата“. През целия живот на Бетовен сонатите и струнните квар- тети са основни експериментални полета за хармонични и структурни идеи. От първите му шест квартета опус 18 преди 1800 година до последния квартет опус 135 от 1826 може да се проследи амплитудата в еволюцията на стила му. В първите шест квартета опус 18, очевидно следващи традицията, Бетовенови- ят стил се заявява в интензивните разработки, замяната на менуета със скерцо, отпадането на бавната част, патетичния тон. Следващите три квартета от опус 59 са от зрелия му период (1806), посветени са на А. К. Разумовски, заради което носят названието „Руски“.

Квартет № 11 е написан в края на извънредно плодотворния втори период. Въплъщава героичните идеи – за сила, мелодична страст, контрасти, смели промени на тоналностите. Третата част, в обозначенията на ко- ято се съдържа обяснението „serioso” за средния дял, многократно се цитира заради необичайната за време- то си хармонична модулация, показваща опитите на Бетовен да разчупи традициите.

След Квартет № 11 Бетовен се оттегля от жанра за 12-годишен период преди последните си пет квартетни опуса – опус 127, 130, 131, 132 и 135 (1822-1826). През това време той написва върховите си композиции – последните клавирни сонати, Деветата симфония и Тържествената меса. Късното завръщане на Бетовен към квартетния жанр показва, че именно чрез него композиторът обяснява философското съдържание и сложните полифонични форми в музиката от последните години на живота му.