Бетовеновата Девета симфония с мащабите на симфоничния си замисъл почти два века по-късно се осъзнава като централен момент и недостижим връх в музикалната история. След като Бетовен преосмисля симфоничната идея на своите предшественици – от които Моцарт има 41 симфонии, а Хайдн – 105, следващите поколения рядко и не в същия мащаб преодоляват цифрата 9 в жанра на симфонията. Бетовен не успява да реализира намерението да напише следваща Десета симфония. Статистиката показва, че след Бетовен Шуберт също „спира“ на Деветата си симфония, от които Седма и Осма са „водят“ незавършени. По-късно Берлиоз, Шуман и Брамс пишат по 4 симфонии, Менделсон и Сен-Санс – по 5. По-напред в номерацията е Чайковски с неговите шест симфонии и „Манфред“. Дворжак в края на ХІХ век завършва 9 симфонии, от които именно последната е открояваща се и репертоарна. Брукнер присъства в музикалната история с 11 симфонии, но първите две от тях той счита за непълноценни, а последната му симфония, писана в състояние на напреднала болест, е именно Деветата (1890), носеща посвещението „На Господа моя Бог“.
Густав Малер като че ли повтаря житейско-творческите обстоятелства на учителя си Брукнер: той също завършва Деветата си симфония в ситуацията на тежко заболяване и като акт на прощаване с живота. Подобно на Бетовен Малер започва следваща симфония, която остава само като замисъл и ескизи.
Деветата симфония на Бетовен изявява пълнотата на личността и творчеството му, не само защото това е естествено за късните опуси на всеки автор. В музикален план и като послание симфонията „узрява” през целия живот на композитора. Той попада на Шилеровата поема „An die Freude“ („Към радостта”) 30 години преди да напише симфонията си, още преди да напусне Бон и да отпътува за Виена през 1792. Поемата на Шилер е отпечатана през 1785 и става много популярна в немскоезичните страни. Първите опити за музика към текста Бетовен прави през 1792, в ескизните си тетрадки от 1798-1799 той нахвърля откъси, връща се към замисъла си през 1808, 1811, 1818 и през 1823 го завършва. Темите в симфонията имат свои прототипи в предишните му опуси: в песента „Взаимна любов” от 1794, Четвъртия клавирен концерт от 1806, Хоровата фантазия от 1808, третата песен по текст на Гьоте опус 83, кантатите „Леополд” и „Йозеф” от 1790, Втората симфония, „Фиделио” и увертюрата „Крал Стефан”.
Радикално новият подход на Бетовен към смесването на „симфония” и „оратория” не се приема от съвременниците му, които намират финала за проява на лош вкус.
Успешните възобновени постановки на „Фиделио” в края на 1822 донасят на Бетовен нови творчески ангажименти. Освен предложенията за опера и квартети, постъпили от различни страни, към него е отправено запитване през 1823 от Лондонското филхармонично дружество за написване на симфония срещу 50 лири. В първите месеци на 1824 виенските почитатели на композитора, към които аристократите разбира се не се причисляват, отправят молба премиерите на симфонията му и на Тържествената меса да се състоят именно във Виена:
„… Вие обезсмъртихте духовните чувства, проникнати и преобразени от силата на вярата и извънземната светлина. Ние знаем, че разцъфтява ново цвете в гирляндата на Вашите велики, още ненадминати симфонии…”
Бетовен твърде дълго се колебае кому да посвети симфонията. Заради изпълнение във Великобритания той споменава името на Фердинанд Рис и Лондонското филхармонично дружество; избира между кайзер Франц, цар Александър, починал 1825, и Френския крал. Решава накрая посвещението да е на „велик господар”, когото намира в лицето на пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ. Странно е за човек като Бетовен да се ласкае от мисълта за почести в реванш на посвещението. Надявал се е да получи „Кралско отличие” – факт , който племеникът му Карл коментира така: „.. един орден няма да те направи по-велик, от това което си и без него”. Но вместо отличие му бил обещан пръстен. В писмо кралят изказва благодарност за посвещението, в знак на което го известява, че му изпраща диамантен пръстен. Пръстенът обаче, достигнал до Бетовен, нито бил скъп, нито – диамантен. Подмяна не била изключена. Но за да не съхрани огорчението си, композиторът настоял пръстенът да бъде продаден.
Премиерата се е състояла за 7 май 1824. Тя преминава с триумф, за разлика от всички следващи изпълнения, посрещани с неразбиране и дори с недоброжелателност. Драматично за автора е, че поради състоянието си на пълна глухота той не успява да чуе нито нота от изпълнението на най-прекрасната си творба.
Baritone Recitative
O Freunde, nicht diese Toene!
Sondern lasst uns angenehmere
anstimmen, und freudenvollere!
„An die Freude“
Friedrich Schiller
Baritone, Solo Quartet and Choir
Freude, schoener Goetterfunken,
Tochter aus Elysium,
Wir betreten feuer-trunken,
Himmlische, dein Heiligtum!
Deine Zauber binden wieder,
Was die Mode streng geteilt;
Alle Menschen werden Brueder,
Wo dein sanfter Fluegel weilt.
Wem der grosse Wurf gelungen,
Eines Freundes Freund zu sein,
Wer ein holdes Weib errungen,
Mische seinen Jubel ein!
Ja, wer auch nur eine Seele
Sein nennt auf dem Erdenrund!
Und wer’s nie gekonnt, der stehle
Weinend sich aus diesem Bund!
Freude trinken alle Wesen
An den Bruesten der Natur;
Alle Guten, alle Boesen
Folgen ihrer Rosenspur.
Kuesse gab sie uns und Reben,
Einen Freund, geprueft im Tod;
Wollust ward dem Wurm gegeben,
Und der Cherub steht vor Gott.
Tenor and Choir
Froh, wie seine Sonnen fliegen
Durch des Himmels praecht’gen Plan,
Laufet, Brueder, eure Bahn,
Freudig, wie ein Held zum Siegen.
Choir
Freude, schoener Goetterfunken,
Tochter aus Elysium,
Wir betreten feuer-trunken,
Himmlische, dein Heiligtum!
Deine Zauber binden wieder,
Was die Mode streng geteilt;
Alle Menschen werden Brueder,
Wo dein sanfter Fluegel weilt.
Seid umschlungen, Millionen!
Diesen Kuss der ganzen Welt!
Brueder! ueber’m Sternenzelt
Muss ein lieber Vater wohnen.
Ihr stuerzt nieder, Millionen?
Ahnest du den Schoepfer, Welt?
Such ihn ueber’m Sternenzelt!
Ueber Sternen muss er wohnen.
***
Baritone Recitative
Oh friends, not these tones!
Let us raise our voices in more
pleasing and more joyful sounds!
Ode to Joy
Friedrich Schiller
Baritone, Solo Quartet and Choir
Joy, fair spark of the gods,
Daughter of Elysium,
Drunk with fiery rapture, Goddess,
We approach thy shrine!
Thy magic reunites those
Whom stern custom has parted;
All men will become brothers
Under thy gentle wing.
May he who has had the fortune
To gain a true friend
And he who has won a noble wife
Join in our jubilation!
Yes, even if he calls but one soul
His own in all the world.
But he who has failed in this
Must steal away alone and in tears.
All the world’s creatures
Draw joy from nature’s breast;
Both the good and the evil
Follow her rose-strewn path.
She gave us kisses and wine
And a friend loyal unto death;
She gave lust for life to the lowliest,
And the Cherub stands before God.
Tenor and Choir
Joyously, as his suns speed
Through Heaven’s glorious order,
Hasten, Brothers, on your way,
Exulting as a knight in victory.
Choir
Joy, fair spark of the gods,
Daughter of Elysium,
Drunk with fiery rapture, Goddess,
We approach thy shrine!
Thy magic reunites those
Whom stern custom has parted;
All men will become brothers
Under thy gentle wing.
Be embraced, Millions!
Take this kiss for all the world!
Brothers, surely a loving Father
Dwells above the canopy of stars.
Do you sink before him, Millions?
World, do you sense your Creator?
Seek him then beyond the stars!
He must dwell beyond the stars.
***
Баритон речитатив
О, приятели, не тези звуци,
По-скоро да запеем по-приятни
И по-весели!
Ода на радостта
Фридрих Шилер
(превод Димитър Стоевски)
Баритон, Квартет солисти и хор
Радост, Дева вдъхновена, лъч божествен – дивен дар,
Свеждаме опиянени
Взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
Разделените от зло,
Братя стават всички люде,
Ти разпериш ли крило.
Който е честит да има
Драг приятел в труден час,
В мирен дом жена любима –
Нека да ликува с нас!
Ала онзи, за когото
Този свят е чужд и пуст,
Нека да стои самотен
Вън от нашия съюз.
Радост да дари, разтваря
Майката-природа гръд
И добри, и лоши твари
Следват ведрия й път.
Даде вино нам и щастие
И приятел скъп докрай,
На пигмеи – долни сласти,
А на херувими – рай.
Тенор и хор
Радостта е мощ основна,
Златен лост на вечността,
На световния часовник
Колелцата движи тя.
Хор
Радост, Дева вдъхновена,
лъч божествен – дивен дар,
Свеждаме опиянени
Взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
Разделените от зло,
Братя стават всички люде,
Ти разпериш ли крило.
Във прегръдка, милиони,
Край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
Люде, падате в смирение
Пред създателя пречист?
Той е в тая звездна вис
На небесните селения.