ШЕСТАТА „ПАСТОРАЛНА” е единствената програмна симфония на ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН, носеща не само название, но и конкретни заглавия към всяка една част. И само в нея композиторът нарушава строго следвания класически тип четиричастен симфоничен цикъл – частите са 5, като трите последни се изпълняват без прекъсване. Тя се ражда в зрелия, изключително продуктивен творчески период (1803-1812), когато са създадени едни от най-значителните му произведения във всички жанрове, откриващи нова епоха в историята на европейската музика. Първите запазени скици на симфонията са още от 1802, между 1806 и 1808 Бетовен работи едновременно върху три симфонии – Четвърта, Пета и Шеста, Виолончеловата соната в ла мажор опус 69 и двете клавирни триа опус 70. Особено интензивно между март и август 1808 вървяло паралелно композирането на двете толкова различни по характер и образност творби – Пета и Шеста, завършени почти едновременно. Дори първоначално фа мажорната „Пасторална” била определена като № 5, а до минорната – като № 6, но при публикуването им номерацията била сменена. Премиерното изпълнение на Пасторална симфония, или Възпоменания за живота на село („Pastoral-Sinfonie oder Erinnerungen an das Landleben”), както е отбелязано на заглавната страница на ръкописа, било на 22 декември 1808 в прочутия Theater an der Wien, на онази грандиозна 4-часова Бетовенова Академия, когато в една вечер прозвучали и Пета симфония, Увертюра „Леонора” № 3, части от Месата в до мажор и Фан- тазията за пиано, хор и оркестър. Както и Пета симфония, „Пасторалната” била посветена на покровителите на Бетовен, виенския меценат княз Франц Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и руския посланик във Виена княз Андрей Кирилович Разумовски (на него са посветени и трите квартета опус 59, останали известни като квартети „Разумовски”).
Тази симфония заема особено място не само в творчеството на Бетовен, а в цялата генеалогия на симфоничния жанр. От една страна, тя сякаш е отзвук от Хайдновата пасторалност, свързана с философските идеи на Русо, а от друга, разтваря пътя към новия тип програмна симфония на 19 век и е била високо ценена от редица композитори романтици. В своите дневници и писма Бетовен неведнъж споделя пантеистичния си пиетет към „храма на природата” (както пише през 1815), където се чувства спокоен, благословен и отдаден на Бога, щастлив сред гората, в която „дърветата говорят през теб”. Именно по време на дългите му самотни разходки из околностите на Хайлигенщадт (когато преживява големия вътрешен срив след загубата на слуха си и написва прочутото Хайлигенщадтско завещание) се заражда идеята за Пасторална симфония, като отражение на прежи- вяванията му сред природата. Макар, че всяка една от петте части носи ярко образно програмно заглавие, в своите бележки Бетовен подчертава, че Sinfonia pastorella не е „звукова живопис, а израз на усещанията, които природата буди у хората…” („…keine Malerej sondern die Empfindungen ausgedrückt sind, welche der Genuß des Landes im Menschen hervorbringt…”). И все пак симфонията изобилства със звукови алюзии, внушаващи ярки живописни сцени. Първата част е проникната от пасторални интонации и елементи от народната музика (Бела Барток, а и други изследователи откриват в началната тема мелодията на хърватска детска песен), в „Сцена край потока” самият Бетовен споделял, че в главната тема е изобразил гласа на авлига, а в партитурата е поместена ремарка „ромон на поток”, третата част сякаш рисува картината на селския оркестър и танцуващите, долавя се и танца лендлер. Почти зримо е внушението в „Сцена на бурята”, в която богато е използвана разширената група духови инструменти, последвана от омиротворената финална част със звуци на овчарска свирка. Вниманието към колористиката и орнаменталните елементи, изобилието на солиращи духови инструменти и специфични ефекти в щрайха са сякаш предчувствие на Бетовен за бъдещия тип романтичен оркестър.