Симфония №3 "Ероика" в ми бемол мажор оп.55

ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН композира своята ТРЕТА СИМФОНИЯ от есента на 1803  до следващата пролет, завършва я през март 1804. Първото изпълнение е през лятото на 1804 в Чехия, в замъка Айзенберг на неговия приятел и патрон княз Лобковиц, а публичната премиера е на 7 април 1805 в Theater an der Wien във Виена под диригентството на автора. Първоначално творбата е приета с различни реакции, според един тогавашен критик, аудиторията се разделила на няколко групи – едни веднага я оценили като шедьовър, други категорично отрекли всякаква художествена стойност заради „странни модулации и неочаквани преходи, остро дисонантно звучене, три валдхорни” и т.н., трети признавали, че симфонията има хубави качества, но били шокирани от нейната „сложност и безкрайна продължителност…” В същия концерт била изпълнена и една симфония на Антон Еберл (1765-1807), която получила по-добри отзиви от Ероика.

Всъщност работата над Третата започва веднага след завършването на Втора симфония през 1802 – годи- ната на прочутото Хайлигенщадско завещание, написано след като Бетовен узнава ужасяващата истина за неизбежно очакващата го глухота. В тази трагична изповед се разкрива неговото кредо – абсолютната му от- даденост на музиката, на творчеството, което чувства като дълг към света. И като израз на титаничната му воля за живот и съзидание се ражда Трета симфония, за която Чайковски казва: «В нея се разкрива за първи път цялата необятна, изумителна сила на Бетовеновия творчески гений».

Но замисълът на грандиозната творба е съзрявал в съзнанието на композитора в продължение на години. Според негови близки, първата идея вероятно се е зародила при общуването му с френския генерал Жан-Батист Бернадот, изпратен от Наполеон като посланик във Виена през 1798 (а през 1818 той бил коронован за крал на Швеция и Норвегия с името Карл XIV Йохан). Първият фрагмент на прочутия траурен марш бил скициран след смъртта на английския генерал Сър Ралф Абъркромби след сражението при Александрия през 1801. А темата на финала изследователи откриват още в седмия от 12 Контраданса за оркестър, във финала на балета Творенията на Прометей, както и във Вариации и фуга за пиано опус 35 (това е единствената тема, която Бетовен въвежда в толкова различни опуси, но винаги в същата тоналност – ми бемол мажор).

Широко известна е историята с първоначалното посвещение на Трета симфония на Наполеон, когото Бе- товен, по думите на неговия ученик и секретар Фердинанд Рийс, с възхищение е сравнявал с великите консули в Древния Рим. Но когато научава, че той се е провъзгласил за император, задрасква на титулната страница надписа на италиански Intitolata Buonaparte и написва ново посвещение на своя покровител принц Йозеф Франц ftаксимилиан Лобковиц. При публикуването на партитурата през 1806 заглавието било Sinfonia Eroica … composta per festeggiare il sovvenire  di un grande Uomo (Героична симфония, композирана в чест на един голям човек). Целият оригинален манускрипт не е запазен, копие от партитурата с ръкописните ноти и бележки на Бетовен, както и прочутата задраскана титулна страница, се съхранява в библи- отеката на Gesellschaft der Musikfreunde (Общество на приятелите на музиката) във Виена, а първото отпечатано издание от 1806 се намира в Двореца Лобковиц в Прага.

Какво търсиш днес?