Симфония №1 в до мажор, оп.21

Пет години след последната 104-та симфония на Йозеф Хайдн и дванадесет години  след  Моцартовата симфония „Юпитер”,  ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН създава Първата си симфония (1800) за същия оркестров състав, какъвто ползват неговите предшественици, но с добавени кларинети.

Преди да се установи окончателно във Виена през 1792, Бетовен е на служба при Макс Франц – курфюрст на Бон, който несъмнено е бил крайно благо- разположен към музиканта и два пъти му отпуска средства за пътуване до Виена. В знак на благодарност Бетовен възнамерявал да му посвети най-значителното си до 1801 година произведение – Симфония №1. Но по-късно обект на посвещението, както се споменава, става барон Готфрид ван Свитен, един от най-ревностните привържени- ци на Бетовен и директор тогава на им- ператорската библиотека.

Премиерата на симфонията осъществява на 2 април 1800 във Виена прияте- лят на Бетовен и знаменит диригент по това време Павел Враницки.

Творбата оставя разнородно впечатле- ние – преценявали са я, от една страна, като твърде елементарна, а от друга – като претенциозна, с „много духови инструменти“ и необичайни звукови ефекти. Но безспорно ясно е било, че тя демонстрира ново композиторско въображение в този жанр. Казано с ду- мите на неизвестен ценител на Бетове- новата музика – в Първата симфония

„можем да съзрем нокътя, по който да предугадим лъва…”.

Докато Бетовеновите естетически кри- терии по силата на своя произход и тра- диции са разбираеми за немската и ав- стрийската публика, заради различния вкус на своята публика Франция остава най-труднодостъпната сцена за Бето- вен. Френските музиканти бойкотират музиката му до 1807 и единственото произведение, което те изпълняват до 1811 е именно Първата му симфония.

Какво търсиш днес?