Поводът за раждането на един от грандиозните Бетовенови опуси Missa solemnis дава ученикът на композитора и негов покровител – ерцхерцог Рудолф, брат на австрийския император по това време, поръчител на Тройния концерт и Петия клавирен концерт, комуто композиторът отдава благодарност и признателност. През 1819 ерцхерцог Рудолф е бил предложен за кардинал и издигнат за архиепископ на Оломуц в Моравия. Церемонията по произвеждане в сан е била насрочена за 9 март 1820. Идеята за литургична музика, която ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН износвал далеч преди това, намира подходящ повод в събитията около коронацията. В писмо до ерцхерцог Рудолф Бетовен съобщава: „В деня, в който написаната от мен Високата меса ще бъде изпълнена на церемонията, тържествено извършвана за Ваше Величество, това ще бъде най-славният ден в моя живот и Бог ще ме осветли така че моите скромни таланти да допринесат за възхвала на този тържествен ден”.

Въпреки намеренията си, композиторът не успява да завърши Тържествената меса към датата на церемонията, а едва три години след това. В литературата съществува хипотезата, че трудният процес на създаване на творбата има корен в травматичното минало на композитора: то започва с амбициите и респективно тормоза от страна на баща му, стремящ се да комерсиализира таланта на сина си, подобно на моцартовия случай; минава през сложния семеен бит; загубата на слуха; неуспешните лични връзки; настойничеството над племенника му и пр.

През 1823 решава да не изпрати партитурата на издателите си, а да я предостави за изпълнение. Първи се отзовава Княз Николай Галицин, благодетел и почитател на композитора, който организира премиерата в Санкт Петербург през март 1824. Единственото изпълнение на Тържествената меса, на което Бетовен присъства през живота си, е това във Виена на 7 май същата година, където прозвучават само три от частите Kyrie, Credo и Agnus Dei.

При композирането Бетовен е имал предвид изпълнение в църква, затова именно въвежда и орган в състава на оркестъра, но не е възразявал да се изпълняват на концерт и само отделни части от месата. Три от частите – Kyrie, Credo и Agnus Dei – той наричал „Три големи химна със соло и хорови гласове”.

Когато най-накрая Бетовен решава да изпрати ръкописа на Тържествената меса на ерцхерцог Рудолф, той му споделя: „Няма по-възвишена мисия от това да се доближиш до Божествеността по-близо от другите смъртни и чрез този контакт да разпространиш божествените лъчи на Всевишния сред човешката раса. /…/ Главната ми цел по време на композирането на тази грандиозна литургия беше да събудя и постоянно да внушавам религиозни чувства не само сред певците, но и сред слушателите“.

Много се коментира характера на религиозността на композитора, която според мненията не се идентифицира с библейската вяра. Бетовен е изразявал позицията си пред издателя си Хертел, че жанрът на месата трябва да има ново сценично въплъщение. Жанровите трансформации са естествен стилистичен и времеви факт, но горният цитат показва, че макар Тържествената меса да не е ортодоксално-християнско произведение за храмовата практика, то е индивидуална демонстрация на спасителна вяра в Бог и споделянето ѝ със слушателите.

Освен Missa solemnis Бетовен има още два по-ранни опуса на литургичен текст (Ораторията от 1803 и Месата До-мажор от 1807), които тълкуват духовните въпроси с тяхната житейска приложимост. Идеята му за Бога се отъждествява именно с християнските ценности: с добротата, любовта, състраданието, милосърдието, с идеята за активната жизнена позиция в борбата със злото.

текст – Милена Божикова