Един от шедьоврите в цигулковия репертоар на всички времена, КОНЦЕРТЪТ ЗА ЦИГУЛКА се ражда през 1806 година, между Четвъртия и Петия клавирни концерти, в зрелия, изключително активен творчески период на композитора. Тогава в рамките на няколко години – между 1803 и 1812 – се раждат пет от симфониите му (от Четвърта до Осма), операта „Фиделио”, трите увертюри „Леонора”, музиката към пиесата „Кориолан” и Гьотевата трагедия „Егмонт”, последните два клавирни концерта, пет струнни квартета, трио, редица песни, Фантазията за пиано, хор и оркестър, няколко от клавирните сонати, сред които „Апасионата” и „Валдщайн”, Кройцеровата соната за цигулка .

Бетовен създава концерта за известния цигулар, пианист, композитор и диригент на виенския „Theater an der Wien” Франц Йозеф Клемент (1780-1842), по повод неговия концерт бенефис. Въпреки това, при първото отпечатване на партитурата през 1808, Бетовен слага посвещение на своя дългогодишен близък приятел и покровител Стефан фон Бройнинг (1774-1827).

Премиерата била във Виена, на 23 декември 1806 в „Theater an der Wien”. Според свидетелства на съвременници, соловата партия била завършена в последния момент, толкова късно, че Клемент е трябвало без никаква репетиция да изсвири концерта на прима виста. За да покаже на какво е способен, когато има достатъчно време за подготовка, в края на концерта той изпълнил и своя собствена солова пиеса. 

Премиерата не била особено успешна и през следващите години концертът рядко бил изпълняван. Интересът към него бил отново съживен чак след смъртта на Бетовен, когато през 1844 под диригентството на Феликс Менделсон-Бартолди, с оркестъра на Лондонското филхармонично общество, творбата изсвирил 12-годишният талантлив цигулар Йозеф Йоахим, по-късно постоянен сътрудник и изпълнител и на цигулковите произведения на Брамс. 

Поради неголемия успех на премиерата, Бетовен създава и версия на творбата за пиано и оркестър, публикувана по-късно като опус 61. За тази версия самият композитор пише особено дълга каденца към първата част, както и към следващите две. Тези каденци  били аранжирани отново за цигулка през ХХ век от големите цигулари Макс Ростал и Волфганг Шнайдерхан. След Йоахим редица известни виртуози и композитори създават над 30 каденци, но най-често изпълняваните са на Фриц Крайслер. През ХХ век Алфред Шнитке пише със съвременен композиционен език каденци, с които прави запис на концерта прочутият Гидон Кремер, раждат се и алтернативни каденци – на Патриция Копачинская (за две цигулки, чели и тимпани към първата част), на Сейджи Озава (за пиано), както и преработки на концерта за виолончело (Роберт Бокмюл), за контрабас (Гари Кар), а неотдавна Михаил Плетньов прави аранжимент на безсмъртната творба и като концерт за кларинет и оркестър.