Ако в първите клавирни концерти на ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН може да се долови все още известно влияние от неговите предшественици, то ЧЕТВЪРТИЯТ КОНЦЕРТ е вече ярко индивидуализиран като стилистика, тип мелодика и клавирна виртуозност. Творбата съзрява между 1804 и 1807, когато са създадени Четвърта, Пета и Шеста симфонии, Фантазията за пиано, хор и оркестър и Месата в до мажор. През май 1807 композиторът свири за първи път концерта в двореца на един от неговите меценати, княз Франц Йосиф фон Лобковиц. Подготвяйки публичната премиера на концерта на авторска академия на 22 декември 1808 в „Театър ан дер Вин”, Бетовен (поради отслабения си слух) предложил на Фердинанд Рис да го изсвири. Но тъй като до академията оставали само пет дни, Рис се боял, че няма да може да подготви сложната партия и предложил в програмата да се включи Третия концерт. Приел отказа като скрито неодобрение на произведението, обиденият автор се обърнал към Фридрих Щайн, който също в последния момент се отка- зал. Тогава Бетовен сам представил новата си творба и това било неговото последно публично изпълнение. В същата вечер били премиерите и на Фантазията за пиано, хор и оркестър, Пета и Шеста симфонии. Концертът, посветен на ерцхерцог Рудолф – приятел, ученик и патрон на Бетовен, получава веднага високи адмирации, оценен е в Allgemeine musikalische Zeitung като „най-възхитителният, необикновен, артистичен и цялостен концерт на Бетовен”. Но след премиерата концертът бил забравен до 1836, когато Менделсон го изпълнил в Лайпциг така блестящо, че присъстващият там Шуман, по собствените му думи, слушал със затаен дъх, без да помръдне.
Четвъртият концерт се счита за най-лиричният сред Бетовеновите концерти, особено въздействащ с емоционалната си красота е диалогът между солист и оркестър в бавната част. По думите на негови съвременници, по време на работата върху тази част композиторът бил под впечатлението от картина с образа на Орфей, омилостивяващ фуриите пред вратите на ада, за да изведе от там Евридика.
Каденци към Четвъртия концерт са писали във времето множество пианисти и композитори – Клара Шуман, Феручо Бузони, Ханс фон Бюлов, Игнац Мошелес, Камий Сен-Санс, Антон Рубинщайн, Николай Метнер, Ойжен д’Албер, Леополд Годовски и др.