Концерт за пиано и оркестър №5 в ми бемол мажор оп.73

Прочутите инструментални концерти на ЛУДВИГ ВАН БЕ- ТОВЕН – петте клавирни, цигулко- вият и тройният (за пиано, цигулка и виолончело) повече от две столе- тия са неизменна част от репертоа- ра на всички големи изпълнители, познати и обичани от най-широка аудитория. С намереното съвър- шено равновесие между бляскавата виртуозност на солиращия инстру- мент и богатството на симфонично разгърнатия оркестър, тези майсторски шедьоври са се превърнали в еталони на концертната форма за следващите поколения творци.

Концерт за пиано №5, известен като „ИМПЕРАТОРСКИ”, се счи- та за последният концертен опус за пиано на Бетовен (през 1815 г. той пише и Шести концерт в ре мажор, който обаче остава незавършен). Композиран е между 1809 г. и 1811 г. във Виена, в трудното време на ожесточени сражения с Наполео- новите войски, когато Виена е обса- дена и принудена да се предаде. По това време Бетовен пише на своя издател: „Какво разрушение и опус- тошение цари наоколо! Нищо, освен барабани, канонади и всевъзможни човешки страдания…”

Концертът е посветен на ерцхерцог Рудолф (Йоханес Йозеф Райнер фон Хабсбург-Лотринген), най-малкият син на император Леополд ІІ, архиепископ на Оломоуц и по-къс- но кардинал. Той е бил ученик на Бетовен, става негов покровител и близък приятел повече от 20 го- дини. На него са посветени 14 от творбите на композитора (сред които и сонатата Hammerklavier и Missa Solemnis), а той самият също е композирал и публикувал под псев- доним. Първото прозвучаване на концерта било на 13 януари 1811 г. в двореца на принц Йозеф Лобко- виц във Виена, солист бил сами- ят ерцхерцог Рудолф. Публичната премиера била на 28 ноември съща- та година в „Гевандхаус” в Лайпциг под диригентството на Йохан Фи- лип Кристиан Шулц, със солист Фридрих Шнайдер, органист на прочутата Бахова църква „Св. То- мас”. И едва на 12 февруари 1812 г. концертът прозвучава за първи път във Виена в изпълнение на известния пианист и композитор Карл Черни, също ученик на Бетовен. Названието „Императорски” не е авторско, а е поставено от Йохан Бап- тист Крамер, английският издател на партитурата на концерта, вероятно продиктувано и от посвещението, и от внушителната, необичайно мащаб- на творба, с продължителност над 40 минути (само първата й част, със своите 582 такта, надвишава по брой на тактовете първите части на Петата и Деветата симфонии).

Какво търсиш днес?