ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН продължава в своите седем инструментални концерта (пет клавирни, цигулков и троен – за пиано, цигулка и виолончело) пътя на Моцарт в стремежа към симфонизация на концертния жанр. И постига онова съвършено равновесие между бляскавата виртуозна партия на солиращия инструмент и богатия, симфонично разгърнат оркестър, с което не само надминава всички свои предшественици, но и оставя майсторски шедьоври, превърнали се в еталони на концертната форма за следващите поколения творци.
ПЪРВИЯТ КЛАВИРЕН КОНЦЕРТ е завършен през 1796-1797 и е изпълнен от самия Бетовен в Прага през следващата година. Но макар, че е публикуван първи, концертът всъщност е третият опус на композитора в този жанр – преди него са били създадени един останал неизвестен концерт в ми бемол мажор и Вторият концерт, който е публикуван по-късно (1801). Творбата се ражда в първия творчески период на композитора, след преместването му във Виена през 1792. Контактите на Бетовен с Виена започват още от 1787, когато той посещава бляскавата музикална столица на Европа и се запознава с Моцарт. Вдъхновените, пламенни клавирни импровизации на Бетовен направили силно впечатление на Моцарт и той предсказал голямо бъдеще на младия музикант. Малко по-късно, в края на 1790, той е представен за първи път на Йозеф Хайдн, който на път за Лондон се спира за кратко в Бон, родния град на Бетовен. Хайдн одобрил една негова кантата и когато отново се срещат през лятото на 1792, при завръщането му към Виена, той приел да ръководи обучението на младия композитор. И през ноември същата година Бетовен напуска Бон и с под- крепата на Бонския курфюрст заминава за Виена, където ще остане до края на живота си и продължавайки традициите на Хайдн и Моцарт ще увенчае кулминацията на Виенската класическа школа.
В първите виенски години Бетовен не се стреми бързо да се утвърди като композитор, а се посвещава на обучение и свирене на пиано. Изучава интензивно техниката на композиране под ръководството на Хайдн, едновременно се занимава и при модния виенски композитор Й. Шенк, взима и уроци по цигулка при Игнац Шупанциг. Учи техниката на квартетния стил при чешкия композитор Алоис Фьорстер, а при прочутия Антонио Салиери се обучава на италианския вокален композиторски стил върху италиански текстове. Със заминаването на Хайдн за Англия през 1794, курфюрстът очаквал Бетовен да се завърне в Бон. Но той решава да остане във Виена и да продължи обучението си при известния теоретик Йохан Албрехтсбергер, благодарение на когото усвоява висока контрапунктична техника и развива онова полифонично мислене, проявяващо се така ярко в по-късното му зряло творчество. Тъй като стипендията му от курфюрста приключила, няколко виенски благородници, които вече познавали неговите способности, му предложили финансова подкрепа. Сред тях били принц Франц Йозеф Лобковиц, княз Карл Лихновски и барон Готфрид ван Свитен, които остават завинаги негови покровители и приятели.
По това време Бетовен вече си е създал във Виена репутацията на ненадминат клавирен виртуоз и импровизатор. С успех е приеман в аристократичните салони, където често свирел Прелюдии и фуги на Й. С. Бах из „Добре темперирано пиано”, но представял и свои собствени творби. Неговият приятел Николаус Зимрок решава да започне да публикува негови композиции. Бетовен прекарва голяма част от 1794 в композиране и подготовка за публикуване на първите си творби – трите клавирни триа, обозначени като опус 1, посветени на княз Лихновски. Те имали голям успех през следващата година и финансов резултат, който осигурил едногодишните разходи на композитора.
През март в същата 1795 е и първото публично изпълнение на Бетовен пред широката виенска аудитория на концерт, на който той дебютира със свой клавирен концерт. Не е известно със сигурност дали това е бил Първият или Вторият му концерт, тъй като не са останали писмени сведения, а и двата концерта са били в еднаква степен близо до окончателното си завършване, но никой от тях още не е бил публикуван. Успехът бил голям и от този момент Бетовен неотклонно печели признанието и обичта на широката публика.
Следващата 1796 Бетовен предприема обиколка из големите европейски културни центрове, която е своеобразно ехо от подобната обиколка на Моцарт през 1789. Съпровождан от княз Лихновски (който придружавал и Моцарт по време на неговата обиколка), Бетовен посещава Прага, Дрезден, Лайпциг и Берлин, посрещнат навсякъде с акламации и като композитор, и като изпълнител. Той прекарва повече време в Прага (където репутацията му го предшествала, благодарение на семейните връзки на Лихновски) и в Берлин – (там композира двете сонати за виолончело опус 5, посветени на крал Фридрих Вилхелм II, който бил любител на музиката и свирел на чело). Връща се във Виена през юли 1796 и предприема ново турне през ноември, този път посещава Пресбург (днешна Братислава) и Пеща.
В този ранен период на своето творчество – между 1795 и 1803 – Бетовен създава повече от 100 творби в раз- лични жанрове: две симфонии, три клавирни концерта, балетът „Прометей”, оратория, квинтети, квартети, триа, септет, сонати за цигулка и пиано и за виолончело и пиано, 20 клавирни сонати. Всички тези творби вече носят зрялост, композиционно майсторство и неповторимата индивидуалност на Бетовеновия стил. Това ярко личи и в Първия клавирен концерт, изпълнен с витална енергия, поетика и лъчезарна динамика.