Сред най-често присъстващите в оркестровия репертоар опуси на Бърнстейн е Увертюрата към операта „Кандид” по сатиричната философска новела на Волтер от 1759 г. Идеята идва от драматурга Лилиан Хелман, която през 1953 г. предлага на композитора да напише музика към сценична постановка на прочутата литературна творба. Вдъхновен от идеята, Бърнстейн решава да създаде „комична оперета”, в сътрудничество с Лилиан Хелман като либретист и поетите Ричард Уилбър, Джон Латуш и Дороти Паркър. Премиерата на Бродуей на 1 декември 1956 в Мartin Beck Theatre не била успешна, критиката в „Ню Йорк Таймс” счела либретото за прекалено сериозно, а музиката за едни била твърде оперна, за други – твърде „бродуейска”.  Самият Бърнстейн казвал: „Как ще се нарече – мюзикъл, оперета, комична опера или нещо друго – нека решават другите… Може да се окаже, че това е някаква нова форма. Аналог в нашия театър като че ли няма, така че времето ще покаже…” По-нататъшният живот на „Кандид” бил свързан с постоянни допълнения и промени в текста и музикалните номера, с участието на нови сътрудници – либретисти, поети, режисьори. И от представянето в Лондон през 1959 г. творбата изминава дълъг четиридесетилетен път през различни варианти по световните сцени, за да достигне до постановката на Шотландската опера в Глазгоу, която вече напълно удовлетворявала замисъла на Бърнстейн и той дирижирал спектакъл на „Кандид” в Центъра Барбикан през декември 1989 г., в последната година от живота си.