Бърнстейн е автор на три симфонии с програмно съдържание. СИМФОНИЯ № 1 „ЙЕРЕМИЯ“ ЗА МЕЦОСОПРАН И ОРКЕСТЪР е първата му мащабна оркестрова композиция (1942). Втората е вдъхновена от едноименната поема „Времето на тревогите: барокова еклога“ (The Age of Anxiety: A Baroque Eclogue) на Уистън Хю Одън (1949, ред. 1965). Монументалната трета симфония „Кадиш“ (Кадиш е еврейска възпоменателна молитва) е посветена на паметта на президента Джон Кенеди, убит на 22 ноември 1963, няколко седмици преди премиерата на творбата.

Първоначалната идеята за Първата му симфония е по-ранна, още през 1939, и е свързана със създаването на ламентозна пиеса за сопран и оркестър, която прераства в мащабна тричастна творба, завършена три години по-късно. Композиторът работи денонощно, за да успее да я предаде за конкурс, спонсориран от New England Conservatory of Music – Бостън. И въпреки че симфонията не спечелва наградата, нюйоркската критика го определя като най-доброто ново симфонично произведение за 1943/1944 година. Самият Бърнстейн дирижира премиерата ѝ на 28 януари 1944 със Симфоничния оркестър на Питсбърг в джамията на града. Солист е знаменитото американско мецосопрано Джени Турел. Тя пее и в американската премиера на творбата в „Карнеги хол“. Бърнстейн за първи път записва симфонията през февруари 1945 със Симфоничния оркестър в Сейнт Луис и солист Нан Мериман за RCA Victor. Осъществява стереозапис за CBS Records през 1962 с Джени Турел и Нюйоркската филхармония. Третият запис е документален от концерт на израелската филхармония и солист германското драматично мецосопрано Криста Лудвиг, осъществен на филмовия фестивал в Берлин през 1977 и издаден през 1978 от Deutsche Grammophon. Съществуват записи на последната част като самостоятелна творба.

Според описанието на Бърнстейн, първата част на симфонията Prophecy (Пророчество) представя библейския пророк Йеремия и пророчеството му за разрушаването на Йерусалим и неговия храм. Втората част Profanation (Оскверняване) е подобна на скерцо. Постоянно променящата се ритмична пулсация представя хаоса, съпътстващ разрушаването на храма. В тематичния ѝ материал са вплетени мелодии от традиционната съботна служба. Гибелта на Йерусалим е въздействащо представена с включването на партията на мецосопраното в последната част Lamentation (Плач), която е изградена върху „Книгата на оплакванията“, написана на иврит.