Но Клара също носи композиторски дар и въпреки титаничната сянка на Шуман създава много произведения, репертоарни и за съвременните изпълнители днес – дълга поредица клавирни творби в различни жанрове, камерни инструментални опуси, множество песни, каденци към концерти на Моцарт и Бетовен. Тя пише още от десетгодишна, а КОНЦЕРТА ЗА ПИАНО опус 7 (посветен на Луи Шпор) композира на 13 години. Вероятно в оркестрирането на концерта е получила помощта на Роберт Шуман, по това време все още ученик на Фридрих Вик. Три години по-късно 16-годишната пианистка сама изпълнява премиерно своя концерт в Лайпциг, съпровождана от оркестъра на „Гевандхаус” под диригентството на Менделсон. В тази творба на толкова млад музикант вече проличава самостоятелно, новаторско мисле- не и изобретателна виртуозност. Соловата клавирна партия, писана за самата нея, дава ясна представа за възможностите на изпълнителския й талант, а красивият дует с виолончело във втората част – „Романс”, разкрива нейната лирична природа като композитор.