За музикалната критика STABAT MATER е сред най-ценното, което ни е завещал Шимановски. Познаващ традицията в авторското претворяване на анонимната секвенция от XIII век, използвана в католическото богослужение от средата на XV век, вдъхновила редица автори от Ренесанса насам – Палестрина и Орландо ди Ласо, Хайдн, Росини, Шуберт, Верди и Дворжак (през ХХ век – Пуленк, Пендереецки, Арво Пярт и т.н.), композиторът насочва търсенията си към изчистена музикална изразност, основана на старинната полска песенност и фолклор. Стилът на Шимановски, в който преобладава музикалната архаика, е важен за творчеството на редица по-млади полски композитори (например Гурецки). Творбата е замислена първоначално като реквием, поръчан от варшавския покровител на изкуствата д-р Бронислав Кристал, посветен на паметта на младата му съпруга. След смъртта на  племенницата на композитора, която умира при нещастен случай, Шимановски се отказва от идеята за реквием и пише „Stabat mater“ с посвещение „В памет на Изабела Кристал“.  Композиторът не присъства на премиерата, защото е болен и по това време е в санаториум в Австрия. Шимановски използва полския превод на Йозеф Янковски на средновековната секвенция, но извън Полша творбата понякога се изпълнява с оригиналния латински текст. Музиката звучи скръбно и разтърсващо. Произведението е написано в шест части, за малък оркестър и трима солисти, които рядко пеят заедно.