Концерт за цигулка и оркестър №1, оп. 35

Във всички произведения за цигулка, които Шимановски е написал,  той вгражда силното въздействие от изпълнителското изкуство на Павел Кохански – един от най-известните цигулари в първите десетилетия на XX век. Още след първата им среща през 1903 съчинява Сонатата в ре минор, оп. 9 (първото публикувано произведение на композитора). Дванадесет години по-късно в тясно сътрудничество с Кохански създава най-добрите си произведения за цигулка – „Митове”, „Ноктюрно и тарантела” (през 1915) и Първия концерт за цигулка и оркестър, оп. 35 (през 1916)

В разгара на Първата световна война двамата прекарват много време заедно в Тимошувка или в съседното имение на приятеля им Юзеф Ярошински в Зарудзе. Шимановски описва съвместния работен процес: „Неизчерпаемата изобретателност и находчивост на Кохански внезапно откриха пред мен нови хоризонти и неограничени възможности. Той идваше с неочаквани решения, които избягваха както клишетата, така и неоправданата ексцентричност. Нотните страници бяха покрити с негови допълнения и алтернативи, които винаги подобряваха идеите ми… В „Митове” и Концерта,  Павел и аз създадохме нов стил, нова изразна форма в свиренето на цигулка, нещо наистина епохално. Всички подобни цигулкови творби – било то и най-блестящи – са написани по-късно, т.е. под прякото влияние на „Митове” и  Концерта  или с прякото участие на Павелек”.

Неслучайно историците определят Цигулковия концерт, оп. 35 на Шимановски като „първия модерен концерт”. Опиянението на композитора от новоoткритите звукови и технически „ресурси” на инструмента се излива и в нова форма. Концертът е едночастен, цигулката е мощен солистичен глас в пищната оркестрова тъкан. И този глас извайва невероятни, сякаш импровизационни монолози – на загадъчно вълшебство, нощни импресионистични аромати и птичи трели, копнеж и болка, полети на екстаз, възвишена нежност и еротична чувственост.

Концертът започва с клокочещо шумолене, сякаш иреално съновидение, което отваря пространството на един фантазен свят. Солистичните звукови меандри се преплитат майсторски с колористичния оркестър и създават различни образни състояния. Няколко кулминационни вълни водят към виртуозно-тръпчивата солистична каденца (тя е написана от  съветника и „съучастника” на композитора Павел Кохански), която е последвана от финална експлозия. След нея концертът завършва тихо и загадъчно като магично видение. Както отбелязва един от първите критици: „Произведението е написано много свободно, изключително разнообразно, пълно с непредвидими комбинации, богато и живо… Може да се каже, че пейзажът се променя всеки миг, като във филм”.

Мнозина изследователи посочват като импулс за вдъхновение на творбата стихотворението „Майска нощ” на Тадеуш Мичински, което започва така:

                            Магарета в корони седяха на тревата –

                             светулки целуват полската роза –

                             докато смъртта мига, насреща в езерото

                             и свири волна песен.

                             Ефемериди,

                             летете в танц –

                             О, цветя на езерата, нереиди!

                             на сиринг в дъбравата свири Пан…

                                            (превод от полски език: Яна Сивилова)

Може би музиката на Шимановски да е идеална спътница на поетичната експресия, но тя нито следва, нито „дублира” символистично-буколическите стихове на Мичински.

Премиерата на Цигулковия концерт, оп. 35 е във Варшава на 1 декември 1922. Солист е  Юзеф Ожимински, тогава концертмайстор на Варшавската филхармония, а диригент – Емил Млинарски. Павел Кохански, на когото композиторът посвещава Първия си цигулков концерт, успява да го изпълни с огромен успех  две години по-късно, през 1924 в Ню Йорк под диригентството на Леополд Стоковски.

Придобил бързо световна слава, този изключително труден концерт и до днес се изпълнява с пиетет от всички големи цигулари.

текст – Янина Богданова

Минали събития



Какво търсиш днес?