Жанрът на най-известното си произведение „Кармина Бурана”, превърнало се в „бестселър” на 20 век, Карл Орф (1895-1982) определя като „Светски песни за певци и хор с инструментален съпровод и сценично представяне” и изписва заглавието му на латински език – „Cantiones profanae Cantoribus et choris cantandae comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis”. Това удивително творение, което превръща немския композитор в световна знаменитост, дава тласъка за създаването на великолепни музикално-театрални опуси, които остават в неговата сянка – „Катули Кармина” и „Триумфът на Афродита” (заедно с „Кармина Бурана” съставляват триптиха „Триумфи”), оперите „Луната” и „Умницата”, сценичните трагедии „Антигона” и „Едип цар” по Софокъл/Хьолдерлин, мистериите „Комедия за Възкресението на Христа” и „Комедия за края на времето”, драмата-оратория „Бернауерин”.
И ето, че през 1934 с благословението на съдбата попада на една книга. „Фортуна, играейки си, напъха в ръцете ми каталог на антиквариат във Вюрцбург, където намерих заглавие, което с магична сила прикова моето внимание: „Carmina Burana”– си спомня композиторът. Преведено от латински то означава „Песни от Бойерн”, по името на средновековния бенедиктински манастир Бенедиктбойерн в Бавария. Там през 1803 библиотекарят Йохан Кристоф фон Аретин открива оригиналния ръкопис – сбирка с 254 песенни и поетични текстове за забава и развлечение, написани на латински език, средновисок немски и старофренски. Изследователите датират създаването им през 11 и 12 век, няколко от образците – в ранния 13 век. И до днес няма единодушно становище за точния произход на тази ценна антология на средновековната поезия, не е ясен и пътят на ръкописа до манастира. Повечето от авторите са анонимни, смята се, че са так. нар. голиарди и ваганти – добре образовани, волномислещи странстващи студенти и клирици. Някои от текстовете са дело на Петер от Блуа, Уго от Орлеан, минезингерите Дитрих фон Аист, Валтер фон дер Фогелвайде и Хайнрих фон Морунген, има подписани строфи от странстващия поет и певец Дер Марнер, от поета-вагант с прозвището Архипиит… Включени са стихове на античните поети Овидий, Хораций и Ювенал.
Първият опит за подредба на разбърканите ръкописи от „Codex Buranus” прави Йохан Андреас Шмелер, пазител в Придворната кралска библиотека (днес Баварската държавна библиотека), където ръкописът е отнесен за съхранение. През 1847 той издава сборника. А Карл Орф се сдобива с четвъртото му издание от 1904.
Отваряйки го, композиторът вижда знаменитата рисунка с Колелото на Фортуна. Римската богиня на съдбата, на щастието и късмета, която направлява хода на човешкия живот и непридвидимо може да го завърти в различни обрати – възход и падение, благополучие и страдание, алегорично представени с четири човешки фигури и надписите: „regnabo – regno – regnavi – sum sine regno” („ще царувам – царувам – царувах – оставам без царство”).
Щом прочита първото стихотворение, публикувано от Шмелер: „О, Фортуна, ти променлива си като луната…”, сякаш искра подпалва фантазията му. Веднага си представя сценична творба с пеещ и танцуващ хор, с калейдоскопично контрастни картини и още същия ден композира изумителния първи хор „O Fortuna velut luna”. Той ще се превърне в своеобразна емблема на творбата и най-популярният фрагмент от нея, използван (дори безпощадно преекспониран!) в много филми, реклами, компютърни игри и пр.
Ден по-късно Орф скицира и първите два хора. Но идва трудността – кои стихове да избере от великолепната средновековна съкровищница? В помощ на композитора е студентът-юрист Мишел Хофман, ентусиаст в изучаването на древни езици, с когото заедно съставят „либретото”. „Кармина Бурана” е изградена от Пролог и три картини в 25 номера, обхващащи теми, актуални за всички времена: непостоянството на късмета, богатството и властта, бързотечността на живота, низ от превратности и лъкатушения между плътски изкушения и духовни възвисения.
Орф запазва оригиналния език на подбраните стихове (предимно латински) за пролетта, любовта, трапезни и сатирични песни, и няколко химнични строфи. Под някои от тези стихове в ръкописа са изписани със старинни нотни знаци (невми) мелодии. „Знаех за това” – отбелязва композиторът -. Обаче нито можех, нито исках да правя проучвания за разшифроването на старата нотна писменост и я оставих без внимание. Какво ме развълнува? – този сграбчващ и завладяващ, увличащ ритъм и картинност на стиховете, напевността им и единствената по рода си краткост на латинския език. За мен той е средство да се извика душата на старите светове.”
Орф разлиства със звучащото слово пластовете на времето. Пред нас се открива пъстроцветен свят, колкото далечен, толкова и близък, хипнотично чувствен и магичен. Повечето от номерата в „Кармина Бурана” са строфични песни, а мощната пулсация на остинатното равномерно движение е главен конструктивен елемент в цялата композиция. С ариозите на певците-солисти са отредени важни роли, хоровете (голям, малък и детски) активно съучастват в действието. Превес в оркестъра имат духовите инструменти, екзотичният арсенал от ударни и двете пиана. Орф предвижда също участието на танцьори, сценични декори и светлини.
Прологът с първия хор Fortuna Imperatrix Mundi („Фортуна, повелителка на света”) властно и заклинателно завъртва непреклонното колело на съдбата.
Първата част „Пролет” разгръща с динамично сменящи се кадри радостта от възраждащата се природа. Дългоочакваната пролет пробужда и любовните копнения. Обредни хороводи и весели закачки завършват тази картина, прослава на младостта.
„В таверната”, втората част, звучат други песни. Гуляйджии и скитници се отдават с безгрижие на сладостно пиянство и словоблудство. Тук изобилстват музикалните пародии: монологът на баритона „Estuans interius…” напомня банална патетична ария, в която дочуваме интонации от средновековната секвенция „Dies irae” („Ден на гнева”). Скръбното Ламенто на печения лебед „Olim lacus colueram”, изпълнено с пронизителен фалцет е съпроводено в припева на всеки куплет от мъжки хор и извиква карнавално преобърната асоциация с „Ламентото на нимфата” от Монтеверди. След псалмодираната проповед на абата („Ego sum abbas…” – „Аз съм абат на свободния манастир, мои господари са блудниците, моята власт е над души, отдадени на заровете”) в страната на веселието идва ред на разюзданата оргия „In taberna quando sumus”.
Третата част – „Дворец на любовта” внася светъл образен контраст. Любовта във всичките й проявления: опияняваща страст, куртоазна игра, разгарящо желание, екстатичен блян, изтънчена еротика кулминира с тържествения химн „Ave formosissima” – „Слава на най-прекрасната”. Митологичните образи на преданата Бланшефльор от рицарските романи, древногръцката красавица Елена и богинята Венера тържествуват в химна на любовта. Но повелителката на света отново задвижва колелото на съдбата …
Премиерата на „Кармина Бурана“ е предвидена за Берлинския музикален фестивал през 1937, но е осуетена по съображения на идеологическите авторитети в тогавашна нацистка Германия. След дълги спорове, по настояване на Ханс Майснер, интендант на Франкфуртската опера, е изпълнена там за първи път на 8 юни 1937 с участието на Цецилиен хор – Франкфурт под диригентството на Бертил Ветцелсбергер. Режисурата е на Оскар Велтерлин, декорите и костюмите – на Лудвиг Зиверт. Премиерата предизвиква фурор, но не получава безрезервно одобрение от властите. Критикувани са „неразбираемостта” на латинския текст, „погрешно връщане към примитивни музикални елементи”, „покваряващи джазови уклони”…. Положителните критики обаче признават големия потенциал на творбата. Едва със следващото й изпълнение през 1940 започва триумфът на „Кармина Бурана” по целия свят.
Несъмнената сценичност на творбата, а и липсата на точни режисьорски указания на автора, дават простор за нейните различни постановъчни сценични трактовки в духа на алегоричната средновековна мистерия, на площадния народен баварски театър или театъра на маските… Карл Орф определя „Кармина Бурана” като своя опус 1, с който започват събраните му съчинения. До издателя си Шот той пише: „Сега можете да унищожите всичко, което съм създал по-рано и за съжаление сте отпечатали.”
Първото изпълнение в България на произведението е на 10 април 1975 под диригентството на Георги Робев със Софийска филхармония, БХК „Светослав Обретенов” (днес с името Национален филхармоничен хор) и Детския хор на Българското национално радио. Солисти са: Елисавета Даскалова, Румяна Бобева, Аврам Каменов и Иван Консулов.
текст – Янина Богданова