Почти по същото време, в което е написана пантомимата „Чудният мандарин“, провокирана от определени социални фактори, се ражда и Симфония № 5 на КАРЛ НИЛСЕН. Периодът на създаване е между 1920 и 1922. Нилсен е считан за музикален герой на Дания особено заради творбите си по патриотични и граждански поводи. Самият той отрано се идентифицира с националните звукови образи – в спомените си съобщава как майка му е пяла народни песни, как е съпровождал баща си на сватби и събирания, свирейки на цигулка. Нилсен обаче в композиторското си творчество се заявява като автор със съвременна стилистика, изградена на базата на европейския симфонизъм.

На фестивала в негова чест в Копенхаген през 1953, повече от две десетилетия след смъртта му, финландският му колега Ян Сибелиус обобщава: „Карл Нилсен, великият син на Дания, беше роден композитор на симфонии, въпреки че творчеството му обхващаше всички форми на музика. Чрез голямата си интелигентност той разви своя гений, за да постигне целите, които, както виждам, бяха ясни за него от самото начало. Чрез силната си личност той основа школа и повлия значително на композитори в много страни. Говорим за глава и сърце, Карл Нилсен имаше и двете в най-висока степен“.

Нилсен е обмислял дълго творбите си. С особена сила това се отнася до Петата му симфония, по време на чието създаване той е в ситуацията да преодолява тежки емоционални проблеми. След продължителни усилия да запази брака си с датската скулпторка Ан Мари Бродерсен, той в крайна сметка получава бележка от нея: „Скъпи Карл, … имам само една молба, нека да приключим възможно най-бързо. Искам свободата си обратно“. Така през 1921 Нилсен продължава да изживява продължителната раздяла. Ангажира се с повече работа – дирижиране и преподаване, което го довежда до творческа криза. Тя обуславя атмосферата по време на Петата му симфония. Той съобщава по повод на Петата симфония: „Това е най-трудната задача, която съм си поставял досега, и затова напредвам наистина много бавно. На всички мои приятели и познати беше съобщено, че вече не посещавам никого, нуждая се от тишина и спокойствие за моята симфония. И когато не дирижирам, вечерното ми време е напълно освободено“.

Нилсен успява да завърши симфонията само девет дни преди премиерата, която лично дирижира в Копенхаген на 24 януари 1922.

Относно съдържанието композиторът пояснява: „Единственото нещо, което музиката може да изрази, когато всичко е казано и направено, е: открояване на силите на покой от силите на действие. Ако се налагаше да озаглавя моята Пета симфония, тя щеше да изрази нещо подобно, идеята за драмата на енергията и освобождаването ѝ. Скалата вече е на мястото си, силите са блокирани, докато не ритна скалата, когато същите тези сили се задействат и скалата се търкаля надолу. С тази симфония го постигнах, като написах само две части вместо четири“.
Формално частите са две, но процесите в тях са фрагментирани и формират по-мащабен цикъл, неравномерно разделен в два етапа.

Първата част понякога се описва „със скалист профил“, заради честите кулминации,  натрапчивата и постъпателна музика.

Втората част е забележителна по размах, енергия и финален триумф, изграждани и чрез двете последователни завладяващи фуги.

Нилсен посвещава симфонията на своите приятели Вера и Карл Йохан Михаелсен.

текст – Милена Божикова