КАМИЙ СЕН САНС пише своя Първи концерт за виолончело през 1872, когато е на 37 години, вече прочут като композитор, диригент, органист, пианист, музикален критик, един от основателите на френското „Национално музикално общество”. Широко известно е изказването на Берлиоз още за ранните му творби: „Този младеж знае всичко, липсва му само едно – неопитност” Той вече е създал три от петте си клавирни концерта, първия концерт за цигулка и Интродукция и Рондо капричиозо, първа симфония, опера, симфонични поеми, различни камерни опуси, сред които и две сонати и сюита за виолончело и пиано.
КОНЦЕРТЪТ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО опус 33 е написан за известния виолончелист, изпълнител на виола да гамба и лютиер Огюст Толбек (1830 – 1919), произхождащ от изтъкнато семейство музиканти, тясно свързани с Société des Concerts du Conservatoire – водещото концертно общество във Франция. Той свири премиерно творбата на 19 януари 1873 на концерт в Парижката консерватория и от този момент концертът се нарежда сред най-предпочитаните романтични концерти в репертоара на най-големите виолончелисти по цял свят.
Бляскавата виртуозна творба е изградена в необичайна за концертния жанр форма. Вместо в традиционните три части, концертът се разгръща в единно, непрекъснато течащо движение, с вътрешно откроени три дяла, които са проникнати и взаимосвързани от общи музикални идеи. Може би контактът на Сен-Санс с Ференц Лист, когато той е бил органист в парижката Église de la Madeleine, му е повлиял за избора на този вид циклична форма, която Лист въвежда в своите знаменити едночастни симфонични поеми.