Концертна пиеса за валдхорна и оркестър във фа минор, оп.94

Концертната пиеса опус 94 на Камий Сен-Санс е написана през 1887 година  за валдхорна и пиано. Скоро след това композиторът я преработва във версия за валдхорна и оркестър. Първоначално върху партитурата стои заглавието  „Фантазия“, но след изпълнението на творбата на 7 февруари 1891 тя вече носи посвещение на валдхорниста Анри Шосие. Сен-Санс добре познава Шосие – още през 1882, когато той е първа валдхорна в оркестъра на Бениамин Билзе в Берлин, композиторът му посвещава  своя Романс опус 67. Впоследствие двамата поддържат епизодична кореспонденция. Макар да не е противник на нововъведенията, Анри Шосие винаги е държал на традициите в свиренето на валдхорна и се придържа към тях. Той е привърженик  на тезата, че старата музика трябва да се изпълнява така, както е  написана, особено що се отнася до лъковете и тембрите. В Берлин музикантът се запознава с проблематичните страни на вентилната система при валдхорната и от това се ражда идеята му за нетранспониращ инструмент. На 21 ноември 1886 Сен-Санс пише в музикалния седмичник „Le Ménestrel“, за да защити идеята на Шосие за този инструмент (който сега е включен в колекцията на Музея на музикалните инструменти в Брюксел и е възстановен през 2009-2012 година  в сътрудничество с Университета на изкуствата в Берн като част от изследователски проект, финансиран от Швейцарската национална научна фондация).

Концертната пиеса оп. 94 на Сен-Санс на практика подкрепя идеята за валдхорна с вентили. От днешна гледна точка тази едночастна пиеса не е трудна за изпълнение, още повече самият композитор предлага две съкращения, за да я опрости още повече. Всъщност, Сен-Санс е написал няколко пиеси за солови инструменти с оркестров съпровод, които носят заглавие „Morceau de concert“ (Концертна пиеса) и представляват нещо като малки концерти. В това произведение, Концертна пиеса оп. 94,  присъстват трите контрастни части на стандартния инструментален концерт от деветнадесети век, но обединени за по-кратко в едно.  Оригиналната партитура включва струнен оркестър, допълнен от три тромбона, но тя днес се изпълнява рядко. По-често се предпочитат аранжименти за съвременен концертен състав, който е изцяло от духови, брас, перкусии и контрабас .

Минали събития



Какво търсиш днес?