"Карнавал на животните" - фантазия за две пиана и оркестър

КАМИЙ СЕН-САНС  твори във всички жанрове – опери, симфонии, симфонични поеми, камерни и вокални творби, виртуозни концертни опуси, изпълнени с блясък, виталитет и фантазия. Сред най-известните му творби, редом с операта „Самсон и Далила”, Третата симфония (с орган), симфоничната поема „Танц на смъртта”, Концертът за пиано № 2, Първият виолончелов концерт,  „Хабанера, интродукция и рондо капричиозо” за цигулка, е и „КАРНАВАЛ НА ЖИВОТНИТЕ”.

Идеята за „Голяма зоологическа фантазия” възниква още в началото на 60-те години,  когато младият Сен-Санс, преподавател в школата на Нидермайер École de Musique Classique et Religieuse, обещава на своите студенти шеговита творба. Но тя се ражда едва след повече от две десетилетия – през февруари 1886, когато вече прочутият композитор и пианист, за да отпочине след изморително турне из Германия, се уединява в малко австрийско селце и за няколко дни написва фантазията. И това е било сюрприз за блестящия френски виолончелист Шарл Лебук за предстоящото му участие в карнавален концерт.  Изпълненият от него „Лебед” веднага се превърнал в една от най-популярните пиеси на Сен-Санс, преработвана за всички инструменти и превърната в ненадминатия балетен шедьовр „Умиращият лебед” от знаменития хореограф Михаил Фокин за голямата балерина на ХХ век Анна Павлова.

Премиерното изпълнение на „Карнавал на животните” било в тесен кръг още на 9 март 1886, на 2 април фантазията отново прозвучала в салона на прочутата певица Полина Виардо, спецално за посещението на Ференц Лист в Париж. Тъй като авторът забранил публикуването на „несериозната” творба, партитурата била издадена от Дюран едва след смъртта му през 1921. Първото публично изпълнение било на 25 февруари 1922 на прочутите концерти на оркестъра на Едуард Колон.

Какво търсиш днес?