„ЙОХАН БАПТИСТ ЩРАУС, наричан Йохан Щраус ІІ или Й. Щраус – син, остава най-известният от голямата композиторска фамилия, една от емблемите на музикална Виена. Прославил се като „Кралят на валса”, той превръща широко популярните през 19 век танцувални жанрове в истински шедьоври на оркестровата музика и неговите „Синият Дунав”, „Кайзер-валс”, „Приказки за Виенската гора”, „Трич-трач-полка” и много други звучат и днес по цял свят. В неговото наследство от почти 500 опуса – валсове, мазурки, полки, кадрили, маршове – са и 15 завършени оперети, почти всички поставени в Theater an der Wien. Сред тях, наред с прочутите „Прилепът”, „Цигански барон”, „Една нощ във Венеция”, е и малко известната BLINDEKUH, по едноименната комедия на германския актьор, драматург и режисьор Рудолф Кнайзел (Blindekuh – в буквален превод „сляпа крава”, е детската игра, позната у нас като „сляпа баба”, разпространена от векове из цяла Европа, присъстваща в романа на Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел”, в картини на Брьогел, Фрагонар и др.). Първото представяне на 3-актната оперета било планирано още за края на 1876, но се отложило поради голямата натовареност на Щраус с подготовка на френската преработка на „Прилепът” за постановката в Париж през есента на 1877, а и поради внезапната смърт на Йети Трефц, първата жена на композитора. Премиерата в „Театър ан дер Вийн” две години по-късно, на 18 декември 1878, не била посрещната много добре и след 16-ия спектакъл творбата била свалена от сцена. Но още преди театралната постановка Увертюрата на Blindekuh била изпълнена с успех под диригентството на автора на благотворителен концерт и се задържала трайно в световния оркестров репертоар.

Съдържание

Действието започва в имението на богатия земевладелец Шоле. Пристигат гостите за голямото тържество, което той е организирал. Прекрасен летен следобед е и сцената е възхитителна – всеки е с най-хубавия си тоалет, прислужниците тичат към файтоните, за да помогнат на гостите, да ги придружат и представят на Шоле. Тук са всички важни особи от околността – барони, земевладелци, държавни служители със семействата си, но и музиканти и поети. Един от слугите, Йохан, се промъква от маса на маса и взима от всички предложени ястия: фазани, яребици, елени и разбира се, десерти и шампанско! Но едновременно той оглежда много внимателно прекрасните дами сред гостите. Една от тях е красива руса млада жена на име Валдине, която е дошла на празника с гувернантката си Елвира. Двете се разхождат из градината, възхищавайки се на цветята и растенията – добра възможност за Елвира да даде на Валдине един урок по ботаника! Но въпреки всичките й най-добри усилия Елвира не може да накара Валдине да се концентрира достатъчно върху научната страна на прекрасната природа, която ги заобикаля – умът на Валдине вижда в цветята повече от това, за което човек може да прочете в книгите – страст, изящество, любов. И докато Валдине е потънала във възхищението си от всички красиви неща, един дързък смел мъж, Хелмут (далечен братовчед на Валдине, когото тя никога не е срещала), излиза на сцената, коленичи пред нея и започва да й разказва подробно за Америка, страната, от която се възхищава и обича и където би искал да я заведе някой ден. И тук започва объркването! Друг гост, Крагел, съдебен секретар, забелязва сцената и сбърква Хелмут с Хер Майер, известен женкар! Елвира е много притеснена и разстроена, всички гости и самите домакини, Шоле и съпругата му Арабела, се поддават на объркването и се мъчат да разберат кой наистина е Хелмут. Йохан се опитва да накара Шоле да предизвика Хелмут на дуел. Объркването продължава. Дуелът е отложен след разгорещена дискусия, когато всички (с изключение на Хелмут) са убедени, че той наистина е Хер Майер!

По-късно през деня: Йохан се скита из градината, разчиства масите и се наслаждава на цялата красота, която го заобикаля, когато изведнъж Валдине идва в градината, заедно с много приятелки. Тя е силно развълнувана, тъй като е научила, че нейният братовчед току-що е пристигнал от Америка. Хелмут ги следва – той все още се опитва да говори с Валдине, но тя го отклонява, като го запознава с приятелките си Вилхелмина, Ефросина и други. Хелмут е обезсърчен, тъй като не е успял да й каже кой всъщност е той – братовчед й от Америка – и отегчен си тръгва. По пътя си среща Адолф, който се преструва, че е Хелмут, за да завладее сърцето на Валдине. Истинският Хелмут го кара да разкрие вярната си самоличност – той е Хер Адолф Майер! По-нататъшно усложнение следва с появата на Бетси, млада американка, която също наскоро е пристигнала от Америка и е тук за медения си месец.

Изведнъж отново всички са в градината и решават, че трябва да играят на „Blindekuh”, за да се облекчи напрежението. По време на играта се разкрива кой е кой. Хелмут и Бетси са женени и са дошли от Америка, за да споделят щастието на медения си месец с Валдине, братовчедката на Хелмут. Адолф фактически е хер Майер, който е дълбоко влюбен във Валдин!

Сцената завършва с Шоле, който пита Хелмут и Адолф защо са създали такова голямо объркване от самото начало! Те отговарят, че всъщност шегите са американският начин на живот!