Токата и фуга във фа мажор BWV 540 от ЙОХАН  СЕБАСТИАН БАХ са написани самостоятелно около 1714 г. и 1731 г., публикувани са поотделно и в различни творчески периоди, но въпреки това се считат за един от най-добрите образци на цикъл от токата (прелюдия) и фуга. Токатата е от Ваймарския период на композитора (1708 и 1717 г.) и през него той написва повечето си произведения за орган. В следващите десетилетия – между 1717 и 1723 Бах служи при принц Леополд в Кьотен, който е бил голям меломан, но църковният ритуал не е разрешавал никаква друга музика освен псалми. Тогава Бах се посвещава на писане на творби за два оркестъра – „общинския” и дворцовия. От 1723 г. до 1750 г. той е вече кантор в Томаскирхе в Лайпциг, длъжност, която го посвещава отново на църковната и органовата музика.

Токатата е от ваймарския период, но, съдейки по партията на педала, се предполага, че може да е писана и за една от църквите в Кьотен или другаде. Тя е необичайно мащабна – над 450 такта, което я прави повече виртуозна концертна пиеса, отколкото прелюдийна такава към фугата. Фактурата е канонична, като се редува с продължителни епизоди на соло-педал. Рязко контрастна във всяко отношение е фугата – тя е вър- ху две контрастни теми, но и двете – изключително новаторски за епохата си в хармоничен план, с много хроматизми и чести модулации.