Концерт за цигулка и оркестър №1 в ла минор, BWV 1041

Цигулковите концерти на ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ принадлежат към най-репертоарните концертни творби, свирени са и от любители, и от големи виртуози. Прието е да се обявяват като „първи“ концерт, в ла минор, BWV 1041, и „втори“ в Ми мажор, BWV 1042, като действителната им хронология не е известна. Предполага се, че са писани между 1717 и 1721 в Кьотен или около 1730 в Лайпциг. Между 1717 и 1723 Бах е бил капелмайстор в двора на принц Леополд Анхалт в Кьотен, където създава Бранденбургските си концерти. Тъй като принц Леополд се е придържал към реформираната вяра, неговите църковни служби не са изисквали специална музика, което е дало възможност на Бах да се фокусира върху нови светски инструментални произведения – сонати, концерти и оркестрови сюити.

Версията на Кристоф Волф е, че цигулковите концерти са написани около 1730-1731 в Лайпциг, където Бах дирижира Collegium Musicum. Ансамбълът е основан към университета през 1702 от тогавашния студент по право Георг Филип Телеман, и е бил съставен предимно от студенти-любители, ръководени от професионалист. Така Бах ръководи Collegium Musicum от 1729 до началото на 1740-те (с кратко прекъсване от 1737 до 1739). Интересно е да се знае, че Collegium Musicum впоследствие прераства в оркестър Гевандхаус, утвърдил се като важна музикална институция не само в Лайпциг, но и в мащабите на Германия и Европа. По време на работата на Бах с Collegium Musicum му се е налагало да пише различни жанрове инструментална музика: увертюри, дуо и трио-сонати, концерти, които често изпълнява със синовете или с учениците си.

По-малко известен факт е, че Бах е бил и добър цигулар. Думите на сина му Карл Филип Емануел, на които се приписва автентичност, потвърждават това: „От младостта си до сравнително дълбока старост той свиреше на цигулка точно и с вдъхновена интонация, поддържайки много по-добра форма от клавесина. Той напълно разбираше възможностите на всички струнни инструменти“.

В това отношение Бах е следвал своя баща Йохан Амброзиус, работил като цигулар в Ерфурт и Айзенах. Йохан Себастиан е притежавал цигулка на лютиера Якоб Щайнер, чиито инструменти се ценят много високо.

В резултат Бах оставя на поколенията осем сонати за цигулка и клавесин, шест сонати/партити за соло цигулка, солиращи партии в Бранденбургските му концерти, Концерт за флейта, цигулка и клавесин и двоен цигулков концерт.

Като почитател на Антонио Вивалди от най-ранна възраст, Бах възприема концертната му форма, стандартизирана през ХVІІІ век като тричастна: бърза – бавна – бърза. Интерпретирал е и формата на ритурнела на Вивалди, чиито черти се откриват и в трите части на цигулковите му концерти.

В периода на работа в Кьотен с Collegium Musicum Бах транскрибира двата цигулкови концерта в концерти за клавесин: ла-минорният е адаптиран като Концерт за клавесин и оркестър сол минор (BWV 1058), а Ми-мажорният – в Концерт за клавесин Ре мажор (BWV 1054). В изпълнителската практика активно присъстват и двете версии като еднакво адекватни на инструмента и безкомпромисни. Тази органичност на баховата музика в различни изпълнителски състави и тоналности доказва, че същността на музикалното му послание не е зависимо от тембъра и колористичната атрактивност, присъща на по-късните стилове, а от майсторството му на основните музикални нива: мелодично, полифонично, хармонично, структурно.

текст – Милена Божикова

Какво търсиш днес?