На 5 август 1717 г. Йохан Себастиан Бах (1685-1750) подписва споразумение с княз Леополд Анхалт-Кьотенски да бъде назначен за капелмайстор на придворната капела в Кьотен.  Великият бароков майстор е високо ценен от аристократа, който бил страстен поклонник на тоновото изкуство и добър музикант – свирел на клавесин и виола да гамба. Тъй като Леополд е калвинист (и oпростеният обред в църквите включвал откъм музикалната част само пеенето на  химни), Бах временно изоставя писането на духовни кантати и пиеси за орган. В последвалия период от 6 години (до 1723), създава предимно инструментална музика за концертите и празненствата в двора. Капелата, която ръководи наброява 18 отлични инструменталисти. Нейният репертоар от немски и италиански автори за оркестър и различни камерни ансамбли, включва и творби от Йохан Себастиан. Годините в Кьотен ни даряват със сонатите и партитите за соло цигулка, сюитите за соло виолончело, Бранденбургските концерти, клавирните двугласни инвенции, френски и английски сюити,  нотните тетрадки за Фридеман и за Анна Магдалена, както и цигулковите концерти на Майстора. От тях обаче са оцелели само няколко: 2 концерта за цигулка и оркестър (в ла минор и ми мажор), още  2 концерта за цигулка и един за две цигулки (запазени в транскрипции за клавир, направени по-късно в Лайпциг) и най-известният Концерт за две цигулки и оркестър в ре минор BWV 1034, който ще имате удоволствието да чуете в интерпретацията на двамата братя Веско Пантелеев-Ешкенази и Мартин Пантелеев.

Заедно с виртуозното свирене на орган и чембало, Бах от дете овладява и цигулката. На 18 години постъпва като цигулар в капелата на ваймарския херцог, после във функциите си на капелмайстор там,  оглавява струнната група като концертмайстор. Композиторът е добре запознат с новостите в цигулковите концерти на италианците (Корели, Албинони, Торели, Витали, Тартини, Джеминиани, Вивалди), другарува с известните цигулари Йохан Пизендел и Жан Батист Волюмие, които работят в Дрезден. Синът му Карл Филип Емануел свидетелства в некролога за Майстора, че до старостта си той свирел на цигулка „чисто и проникновено”. Двойният концерт в ре минор е открит в библиотеката на Емануел, който получава в наследство половината от оригиналните партитури на Баховите цигулкови концерти. Изследователите отнасят създаването на този концерт около 1718-1720 г., има и транскрипция за два клавесина и оркестър, датираща от 1736. Творбата е в три контрастни части – крайните бързи са написани в ритурнелна форма. Двете звукови групи – концертиращите гласове (солиращите цигулки) и съпровождащите (так.нар. „рипиени”), са в непрестанно вътрешно взаимодействие, проникват се взаимно, разделят се, съединяват се отново в изкусната тематично-контрапунктична разработка. Бах съвършено синтезира стремящата се към мелодичност цигулкова техника на италианците и полифоничната мощ на инструмента, изявена в традициите на немската цигулкова школа. В средната бавна част, ала сицилиана,  оркестърът е на заден план, двете цигулки преплитат гласовете си като в изящен бароков вокален дует – с чувствена изразителност и копнеж.