Коледна оратория за солисти, хор и оркестър, BWV 248

През 1733-34 г. Бах създава „Коледна оратория” BWV 248, която е в 6 части. Всяка от тях по форма е самостоятелна кантата и композиторът ръководи изпълнението им в празничните  дни в двете големи църкви в Лайпциг. Звучат и на сутрешната служба, и следобеда. На 25 декември 1734 г. в църквата „Св. Николай” e премиерата на първата, повторена в църквата „Св. Тома”. На 26 декември е представена втората в „Св. Тома”, следобеда – в „Св. Николай”. На 27 декември третата е изпълнена двукратно в „Св. Николай”. На 1 януари в Новата 1735 г. – четвъртата, съответно в  „Св. Тома” и в „Св. Николай”. На 2 януари петата – отново двукратно в „Св. Николай”. И на 6 януари, на Богоявление – шестата в „Св. Тома” и после в „Св. Николай”. След това Бах ги повтаря няколко пъти отчасти в подходящото аналогично празнично време и изцяло в края на 1745 и началото на 1746 г. В изпълнението им участвали солисти: тенор и бас, момчетата от църковния хор в църквата „Св. Тома”, който ръководел (на по-гласовитите поверява солиращите партии на сопрана и алта) и музикантите  от „Collegium Musicum” – студентският оркестър, с който изнася концерти  в Лайпциг.

Сюжетът на „Коледна оратория”  е взет от Евангелията на Лука (2:1,3 – 14) и Матей (2:1 – 14). Вероятно изложението е съставено от самия композитор. Предполага се, че авторът на стихотворните текстове е постоянният сътрудник на Бах в Лайпциг Кристиан Фридрих Хенричи –  с псевдонима Пикандер.  А текстовете на използваните хорали основно са от Мартин Лутер, Паул Герхард и Йохан Рист (и по един от Кристоф Рунге, Георг Вайсел и Георг Вернер).

Както в пасионите и в „Коледната оратория” има разказвач. Неговата партия според традицията е поверена на  тенор. Ето каква е накратко сюжетната канава: В Галилея е обявено преброяване на населението. Йосиф с жена си Мария, която носи в утробата си Божествения младенец, заминават от Назарет за родното място на предците си Витлеем. В препълнения град не успяват да намерят място в гостилницата и са принудени да нощуват  в една плевня, където се ражда Иисус. Ангели възвестяват на пастирите благата вест и те бързат да се поклонят на младенеца. Узнавайки за неговото раждане трима източни мъдреци (влъхвите), поемат по светлината на Витлеемската звезда да видят с очите си въплътеното чудо. Когато научава новината Ирод, управникът на Юдея, който е чувал пророчеството, че ще се роди новият цар на света, се разтревожва за своята власт и поръчва на влъхвите да му съобщят, ако открият необикновеното дете. Мъдреците поднасят на Иисус своите драгоценни дарове, но напъствани от ангелите, не се връщат при владетеля, тръгват по друг път към родните места. В шестте части на ораторията разказът е разпределен по тези събития: I кантата – Рождеството,  II кантата – Благата вест,  III кантата – Пастирите при яслите на младенеца, IV кантата – Младенецът, наречен Иисус, V кантата – Влъхвите при Ирод, VI кантата – Поклонението на влъхвите.

Въпреки че са разединени в авторското изпълнение, кантатите са свързани със сюжета на повествованието. Донякъде са обединени и от музикални мотиви, както и от общите музикални първоизточници. С изключение на  партиите на Евангелиста, хоралите, оркестровото встъпление към втората част (Sinfonia), няколко хора и една ария, всичките 64 номера на ораторията са пародии. По времето на барока е разпространената так. нар. пародийна техника: вече съществуваща музика се адаптира за нови цели. Бах често използва автопародии – т.е. свои по-ранни композиции, които прекроява в други. Понякога това е продиктувано от кратките срокове, за които е трябвало да представя нови композиции за църковните служби. Друг път толкова му харесвали някои от собствените идеи, че решава да ги реконструира в друг ракурс, в друго творение. Така късове от някои светски кантати (арии и хорове) с нов текст превръща в духовни кантати.

За „Коледната оратория” той черпи материал главно от две светски приветствени кантати, изпълнени приблизително година преди това – „Херкулес на кръстопът” BWV 213 (написана за рождения ден на сина на новия крал Август III) и  „Гърмете тимпани, ечете тромпети” BWV  214 (за рождения ден на  кралицата). С тези творби, както и със замисъла на грандиозната „Коледната оратория” Бах се домогва да получи благоразположението на краля, за да бъде удостоен с титлата „композитор на полско-саксонската кралска капела” (по това време Август III, подписал в крайна сметка декрета за присъждането ѝ, е крал на Саксония и Полша). Така Йохан Себастиан се надявал да се сдобие с могъщ покровител в разприте с лайпцигските власти и да повиши своя обществен статут.

Изпълнението на ораторията е събитие в живота на града. Бах майсторски успява да претвори коледната тема, да предизвика различни душевни състояния – ликуване, умиление, молитвеност и прослава. Първите три части са споени по-здраво чрез единството на тези състояния, чрез съотношенията на тоналностите (I и III кантата са в ре мажор, II – в субдоминантовата сол мажор), със съответствието на началните хорове (в I и III кантата), с обилието на танцувални ритмически фигури, които се свързват с радостта. Ето защо на концерти тези три кантати се изпълняват често като единно цяло. Музиката на Бах с красивите арии, благородни хорали и разгърнати развълнувани хорове, преплетени с изкусния разказ на Евангелиста, дивно въплъщава чудото на Рождеството, донесло на света новия завет на Любовта и Светлината.

Минали събития



Какво търсиш днес?