Като цяло в творчеството на Бах се обособяват два типа жанрове – произведенията за орган и вокално-инструменталните композиции от кантатно-ораториален тип. Сред тях най-широко застъпени и най-многобройни са КАНТАТИТЕ. Запазени са повече от 200 произведения от този жанр, но голяма част  от тях са изгубени. Може да се предположи, че Бах е написал около 300 кантати. Той проявява интерес към този жанр още в младежките си години в Арнщад и го запазва чак до края на живота си. Над 250 кантати са създадени в Лайпцигския период на композитора, огромна част от тях са духовни кантати, които композиторът нарича концерти, мотети, а понякога пасиони. Светските му кантати са само 22 – по-малко от една десета от общия брой на произведенията в този жанр. Те обикновено са сравнително малки цикли, съставени от обичайните за Бах вокално-инструментални форми: арии, ариозо, ансамбли, речитативи и хорове, понякога предшествани от инструментална пиеса (симфония, увертюра). Част от музиката на тези кантати Бах взема от други свои духовни произведения. И, обратно, много по-често музика от тях се използва в духовните кантати.
Либретистите на Бах не принадлежат към големите немски поети от онова време и затова техните студени, външнопатетични и тромави текстове значително отстъпват пред красивата, поетична музика на композитора. Светските кантати обикновено са писани в чест на именити лица (короновани, титулувани или административни) във Ваймар, Кьотен и Лайпциг. Бах ги нарича серенади, музикални драми, бурлески, а понякога просто „кантати“. Като цяло те могат да се разделят на три групи: жанрово-битови, нравоучително-дидактични и светски, празнично-приветствени. Известни образци в тази област са Селската кантата, Кантатата за кафето и „Състезанието между Феб и Пан“.

Много по-широка и художествено-значителна част в кантатното творчество на Бах обаче заемат произведенията му върху религиозни теми. Именно в областта на духовните кантати композиторът почти винаги се доближава непосредствено до народната духовна песенност, особено чрез протестантския хорал, който е една от главните основи на неговия тематизъм и мелодичен стил. Духовните кантати, в които обикновено се използват евангелски текстове, са предназначени формално за изпълняване в църквата след неделната служба и проповедта. Но както по-късно Високата меса и другите монументални произведения на култовите жанрове, и духовните кантати на Бах още от Ваймарския период далеч надрастват традиционното си предназначение и се превръщат в естетически ценности, независими от евангелската църква и нейния ритуал.