Бранденбургските концерти на Йохан Себастиан Бах са цикъл от шест концерта, които композиторът пише като подарък за маркграф Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет през 1721. Изследователите на композитора предполагат, че концертите са били написани само няколко дни преди тази дата. Макар под надписа с посвещение да стои датата 24 март 1721, точното време на създаване на творбите не е известно. Най-вероятно концертите са били написани по време на престоя на Бах в Кьотен (този период започна в края на 1717) или дори по-рано.

Всъщност автографът на Бах гласи просто: „Концерти за различни инструменти“. На практика в тези концерти Бах използва множество инструменти, при това – в твърде смели и неочаквани за онова време съчетания. Композиторът изпраща нотите като подарък на маркграфа, надявайки се, че това ще му осигури мястото на придворен ръководител на оркестъра. За тази цел той преписва концертите с калиграфски почерк. Макар музиката да е написана в италиански стил, концертите съдържат много новаторски елементи. За съжаление Бах така и не получава отговор на подаръка си и ръкописът на концертите преседява в библиотеката на маркграфа повече от 100 години, докато случайно е открит и публикуван.

Днес тези концерти се изпълняват обикновено от камерен състав с преобладаваща струнна група. На времето те са били изпълнявани от камерни оркестри, в които е имало само по един инструмент в партия. Оркестърът, с който е разполагал Бах, е бил малък и с негова помощ композиторът е изнасял концерти. Не е известно обаче дали ако е имал на разположение повече средства, е щял да предпочете по-голям оркестър, и по тази причина днес на съвременните изпълнители е предоставен голям избор. Музиката на Бранденбургските концерти често се използва в редица филми и телевизионни предавания, а първата част на Втория концерт, заедно с още няколко десетки други творби, е избрана сред най-добрите музикални произведения на Земята и е записана на златната плоча на Вояджър.

Третият Бранденбургски концерт, сол мажор BWV 1048, е написан за девет струнни инструмента и басо континуо, като струнните са разделени на три групи – три цигулки, три виоли и три виолончели. Този Бранденбургски концерт всъщност се състои само от две части, с преходен дял между тях. Разделението на  три части е само за ориентация. Със своята завладяваща, раздвижена тема, първата част формира оживено взаимодействие между трите групи струнни. Тя е отличен пример за това, което по време на живота на Бах е било известно като „концертиране“ – а именно изграждане на диалог между различните инструменти. Вместо иначе обичайното адажио, втората част е съкратена до обикновена преходна секция, в която клавесинът свири два акорда от фригийски лад, който завършва на доминанта, почти като въпрос. Този стилистично-реторичен похват, доста типичен за барока, прави началото на третата част, което следва непосредствено, още по-ефективно. Изпълнено с жизненост, алегрото избухва от прехода като буйно рондо.

текст – Аделина Александрова