20-годишният Йоханес Брамс, решен да се посвети на музиката, се издържа със свирене в гостилници и танцови локали, често го наемат и като акомпанятор. През 1853 прочутият унгарски цигулар Еде Ремени го кани да му партнира на пианото в голямото си турне. Така Брамс се запознава с богатия унгарския фолклор, Ремени ненадминато импровизирал в „цигански” стил. Младият композитор запомнил много от мелодиите, обичал да ги свири пред приятели. И те му дали идеята да ги аранжира. В оригинал  Брамс написва „Унгарски танци” за пиано на 4 ръце (1858-69), за да могат да се свирят от любители у дома. През 1869 публикува първите 10 танци в две тетрадки, през 1880 – останалите 11 в още две тетрадки. Те бързо се превръщат в „хитове” и в най-доходоносните му издания. „Това бяха най-практичните пиеси, които един толкова непрактичен човек като мен може да предложи” –  си спомня Брамс. С изключение на танците № 11, 14 и 16, които са написани от него във фолклорен дух, всички останали са по традиционни унгарски  образци. Отчасти и по теми от унгарски композитори, чието авторство той не знаел – като популярния танц № 5, базиран върху  чардаша „Спомен за Бартфа” на Бела Келер. Три от танците (№ 1, 3 и 10) Брамс оркестрира, публичната им премиера е на 5 февруари 1874 г. в Лайпциг под негово диригентство.  Останалите са аранжименти на други композитори, танц № 5 е оркестриран от Мартин Шмелинг.