Опусите на ЙОХАНЕС БРАМС съчетават важни музикално-исторически линии. Така е и с Любовни песни опус 52, Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър опус 53, Нови Любовни песни опус 65. От една страна, те се раждат в контекста на дълбокото приятелство със семейство Роберт и Клара Шуман. От друга, те са провокирани от няколко опуса на Франц Шуберт, над чиято редакция работи Брамс. Той редактира неиздадени опуси от сборник от 12 Лендлера (1864) (D. 790) и втори от 20 Лендлера (1869), (D. 366 и 814). От трета страна, влиянието на Йохан Щраус-син също е безспорно особено върху Op. 52, № 9. И от четвърта, на интереса на Брамс към танцовата музика се приписва спонтанното пренасочване заради предходни мащабни творби като Първа симфония и Немски реквием. И още – традициите на домашното музициране във Виена дава поводи за привличане на различни жанрове, в това число и валсове.

Цикълът се състои от 18 песни първоначално определени за четири различни гласа и две пиана или 4 ръце. За текстове Брамс избира стихове от „ Полидора“ на Георг Фридрих Даумер, немска антология от 1855 с многонационални текстове, засягащи различни аспекти на любовта. Валсовете опус 52 са написани през лятото на 1868 за домашно музициране. Премиерата е била във Виена през 1870.