Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп.77

Цигулковият концерт на ЙОХАНЕС БРАМС има дълга предистория. Тя започва от локалите и кръчмите, в които младият Брамс свири на пиано, подпомагайки финансово обучението си. В едно от тези места го забелязва унгарският цигулар Едуард Ремени, комуто Брамс прави толкова силно впечатление, че му предлага работа като негов акомпанятор. През 1853 Ремени го запознава с друг велик цигулар – Йозеф Йоахим – среща, която се оказва съдбоносна за Брамс. Йоахим на свой ред представя Брамс на Лист и Шуман. През 1860 Брамс е обявен за консерватор и реакционер в музиката на фона на новатора Лист и привържениците му. За съжаление тогава заслугите на Брамс не са били разбирани като част от процеса на музикална еволюция. Брамс обвързва класическата форма с нов тип експресия, ранния романтизъм – с „вагнеровата” хармония и издига музикалния език в нова необратима позиция. Йоахим, който остава дългогодишен приятел на композитора, близо 25 години го провокира с идеята да напише концерт за цигулка. И когато през 1878 творбата е в процес на създаване, Йоахим се намесва с ценни идеи по отношение на каденцата, цигулковата техника и структурата. По примера на двата си клавирни концерта, Брамс планира четиричастен цикъл и за Цигулковия концерт, но по препоръка на Йоахим заменя средните две части с една. Премиерата е на 1 януари 1879 в изпълнението на Йоахим и под диригентството на композитора. Въпреки компетентната редакторска намеса на цигуларя, публиката остава хладна към музиката и на премиерата, и на следващите концерти. Саматя тя не е била подготвена за сложността и необичайната продължителност на Концерта – двойно по-голяма от практиката за инструментален концерт дотогава. Находчив критик дори го нарича „концерт против цигулката”. А Пабло Сарасате отказва да изпълни творбата с мотива, че във втората част не може „да слуша, с цигулка в ръка, как обоят свири мелодията през цялото време”.