Симфония №98 в си бемол мажор, "Лондонска"

В началото на 1792, в средата на първото си посещение в Лондон, Хайдн пише си-бемол мажорната СИМФОНИЯ № 98. Това е шестата от дванадесетте „Лондонски симфонии“ (поредицата от № 93 до № 104), изпълнена за първи път в Hanover Square Rooms в Лондон на 2 март 1792, като Хайдн е ръководел оркестъра от клавесина. Концертмайстор е бил Йохан Петер Саломон, за когото Хайдн е написал ярки солови епизоди, а самият той, по спомени на съвременници, е изпълнил умело и прецизно дългото клавирно соло с 11-тактов бърз пасаж в кодата на финала. В лондонските си записки композиторът е отбелязъл, че на премиерата първата и четвъртата части са били бисирани.

Тази симфония се отличава от обкръжаващите я опуси по своя по-сериозен, вглъбен характер, а финалът ѝ е най-дългият сред финалите на Хайдновите симфонии. По време на работата си над симфонията, композиторът научава за смъртта на Моцарт на 5 декември 1791 и дълбоко се разстройва. И неслучайно някои изследователи тълкуват творбата като епитафия за обичания приятел – в бавното, химново звучащо Адажио основната тема в струнни, обозначена с cantabile, е цитат от Agnus Dei от Коронационната меса на Моцарт, след това се появява и цитат от последната Моцартова Симфония № 41, „Юпитер“.

текст – Анди Палиева

Предстоящи събития



Минали събития



[past_events_for_piece]

Какво търсиш днес?