В сложния път на младия музикант, започнал от 6-годишната му възраст като хорист в църквата „Свети Стефан“ във Виена и преминал след това през трудни години без постоянна работа, щастлив момент е срещата му с австрийския благородник Карл Йозеф фон Фюрнберг, любител музикант, в чийто дом Хайдн е канен за камерно музициране и пише първите си квартети. А благодарение на препоръката на Фюрнберг постъпва през 1758 като капелмайстор и композитор на камерна музика при чешкия граф Фердинанд Максимилиан фон Морцин. Именно там, между 1757 и 1761 е създадена неговата ЧЕТВЪРТА СИМФОНИЯ. За разлика от предишната му  Трета симфония в четири части, тук Хайдн се връща обратно към раннокласическия тип 3-частна структура, с контрастни по характер части. Енергичното начално Presto е последвано от Andante, чиято широко разпята мелодична линия в струнни е уплътнена от съпровождащия синкопиран пулс във втори цигулки. Финалът е с типичния за Хайдн характер на Менует, но в 3/8, вместо обичайния 3/4 размер.