Симфония №49 "Страстта" във фа минор

СИМФОНИЯ № 49 се ражда през 1768, когато Хайдн вече от седем години е придворен капелмайстор в замъка на князете Естерхази. На този пост той ще остане цели 30 години и колкото и да е мъчителна почти пълната му изолация от света, това всъщност е много плодотворно за него време. Князете Павел Антон и неговият наследник Николаус Естерхази са любители на музиката, високо ценят Хайдн, той има на разположение оркестър с добри инструменталисти, с които работи ежедневно и създава великолепни творби в различни жанрове, всяка с много индивидуален характер. Със своя драматичен, тъмен колорит симфония „Страстта“ е типична за периода в творчеството на Хайдн, носещ влиянието на „Бурните устреми“ – течението Sturm und Drang в немскоезичната литература между 1760-те – 1780-те, своеобразен предвестник на романтизма. Названието La Passione, както и при другите му симфонии, не е на Хайдн, то възниква след изпълнението на симфонията по време на Страстната седмица през 1790 в северногерманския град Шверин, може би защото атмосферата й напомня традиционните Пасиони. И четирите части са изградени в меланхоличната фа минорна тоналност и следват структурата на старинната барокова църковна соната – Sonata da chiesa (бавна-бърза-бавна-бърза част). След скръбното начално Адажио, напомнящо траурно шествие, драматичното Алегро се втурва с резки динамични контрасти и широки мелодични скокове, следващият Менует не носи обичайната витална танцувалност, а по-скоро приглушена тревожност, която прелива в енергичното движение на финалното трагично Престо.

Минали събития



Какво търсиш днес?