Оратория "Сътворението" за солисти, хор и оркестър

Към момента на създаването на ораторията „Сътворението“ (Die Schöpfung / The Creation) през 1797 ЙОЗЕФ ХАЙДН вече е бил знаменитост сред интелектуалния елит в европейските столици Виена, Париж и Лондон. Две от пътуванията му до Англия се оказват решаващи за раждането на идеята за оратория. През май 1791 в Уестминстърското абатство се провежда грандиозен фестивал в памет на Георг Фридрих Хендел, където в изпълнението на „Израил в Египет“ и „Месия“ участват над 1000 музиканти. Хайдн е бил особено впечатлен от монументални хорове и ярки оркестрови изображения. Второто си пътуване до Лондон той предприема през 1794-1795 и именно тогава получава текста на бъдещата оратория: музикантът и импресарио Йохан Петер Саломон, организатор на лондонските посещения на Хайдн, му предоставя английски текст за либрето на оратория. Смята се, че ръкописът е бил сред документите, останали след смъртта на Хендел, което особено ентусиазира Хайдн. Авторството на либрето не е напълно ясно. Като възможен автор се посочва Нюбърг Хамилтън, един от сътрудниците на Хендел. Текстът съчетава пасажи от Битие и Псалмите с части от „Изгубеният рай“ на Джон Милтън. За Хайдн либретото е преведено и преработено на немски от неговия виенски покровител и сътрудник барон Готфрид ван Свитен, който освен това подпомага и финансово създаването на произведението.

Ораторията се възприема като религиозна изповед в житейския път на Хайдн. Възпитан във вярата и получил ранното си музикално образование като хорист в катедралата „Св. Стефан“ във Виена, композиторът се заявява като ревностен католик през целия си живот. Църковната му музика отразява вътрешно упование, умиротвореност, светлина и надежда, каквито вярата му е давала. Паралелно с това той проявява особен интерес към авторите на Немското просвещение, към научните открития в края на XVIII век, убеден, че не съществува противоречие между християнската вяра и идеята за рационално устроеното мироздание. Документирано е, че през 1792 Хайдн посещава обсерваторията на прочутия астроном Уилям Хершел край Уиндзор и вижда неговия гигантски телескоп, дълъг 40 фута и с диаметър 5 фута. Домакин на композитора е била сестрата на Хершел и негова сътрудничка, астрономът Каролайн Хершел.

В контекста на всички предпоставки Хайдн започва работа над „Сътворението“ през 1795, която продължава две години. Споделял е, че никога не е бил толкова благочестив, както по време на композирането, и всеки ден се молел за сили да го завърши.

Избира необичайно голям за времето си оркестров състав (с участието на три тромбона, три флейти и контрафагот), хор и петима солисти: архангелите Гавриил (сопран), Уриил (тенор), Рафаил (бас) и още Адам (бас) и Ева (сопран).

Структурата е тричастна. Първите две части проследяват шестте дни на Сътворението: първите четири дни са в съдържанието на първата част, а петият и шестият – във втората. Събитията от всеки ден са представени чрез редуване на речитативи и арии, като всеки ден завършва с хор. Третата част е сравнително по-кратка, посветена на идилична картина на човешкото щастие на Адам и Ева в Едемската градина, и завършва с двойна фуга. Следвайки либретото, музиката изобилства със звукоописания. В партитурата оживяват природните стихии, слънцето и луната, животните.

Оркестровото встъпление „Изображение на хаоса“ в началото на Първата част, например, чрез динамични контрасти, съпоставяне на хроматика и диатоника се стреми да представи периодите преди и след сътворението. При думите „Да бъде светлина!“ тоналността До-мажор внезапно се установява като символ на светлината и се създава един от най-впечатляващите музикални ефекти.

В арията Rollend in schäumenden Wellen („Търкалящи се в пенливи вълни“) бурното движение на морето постепенно преминава в пасторална картина на тихо течащ ручей, изобразен в плавните мелодии в първи цигулки и валдхорните. В речитатива Im vollem Glanze steiget jetzt die Sonne („В пълния си блясък сега изгрява слънцето“) Хайдн пресъздава музикален изгрев: флейтите и първите цигулки постепенно се изкачват нагоре, а към тях последователно се присъединяват останалите инструменти с ефект на „звуковото сияние“.

Подобен принцип е използван във Втора част при създаването на животните. Всяко животно получава собствен кратък оркестров образ: лъвът е представен чрез мощен нисък тембър на фаготи, контрафагот и струнни, а червеят е изобразен чрез нисък тон във виолончелите и контрабасите.

В ариите композиторът използва различни стилови пластове, за да разграничи архангелите Гавраил, Рафаил и Уриил от човешките персонажи Адам и Ева. Ариите на архангелите са написани в оперната стилистика на XVIII век, докато дуетите на Адам и Ева съдържат изразени фолклорни и песенни черти. Стилистичната свобода е резултат от богатия оперен опит на Хайдн като капелмайстор на Естерхази.

Арията на Рафаил Rollend in schäumenden Wellen използва черти на характерната за операта „ария на гнева“. Nun scheint in vollem Glanze der Himmel („Сега небето сияе в пълния си блясък“) се доближава до ариите, величаещи владетели и герои. Арията на Уриил Mit Würd' und Hoheit angethan („Облечен в достойнство и величие“) съдържа елементи на воинските характеристики в оперния стил.

В хоровите части влиянието на Хендел е най-осезаемо. Въздействието на „Алилуя“ от „Месия“, например, може да се усети в хоровата фуга Stimmt an die Saiten („Настройте струните“) и във финалния хор на ораторията с монументална двойна фуга.

Хайдн завършва своите партитури с формулите Laus Deo („Хвала на Бога“) или Soli Deo gloria („Само на Бога слава“), които именно в тази оратория намират цялостен художествен израз.

Премиерата на ораторията на 30 април 1798 в двореца Шварценберг във Виена е посрещната възторжено. А първото публично изпълнение е във Виена през март 1799г.

Публикуваната през 1800 партитура съдържа паралелно немски и английски текст и се определя като първото голямо музикално произведение, отпечатано двуезично.

В писмо от 1802 Хайдн декларира, че се надява музиката му да се превърне в средство за духовно възвисяване, радост, утешение и покой.

Немският композитор Карл Фридрих Целтер, който рецензира произведението през 1802, го определя като дело на първокласен майстор, а встъплението – като една от най-великите части на ораторията заради хармоничната ѝ смелост и новаторство.

Със „Сътворението“ е свързана и последната публична поява на композитора. На 27 март 1808 по повод 76-ия му рожден ден произведението е изпълнено във Виенския университет. При думите от първата част „И стана светлина“ публиката избухва в аплодисменти, а Хайдн, който вече не може да се изправи без чужда помощ, вдига ръце към небето и произнася: „Не от мен – всичко идва отгоре“.

текст - Милена Божикова