Когато през 1908 под палката на Александър Зилоти в Санкт Петербург прозвучават за първи път оркестровите Фантастично скерцо и Фойерверк на ИГОР СТРАВИНСКИ, на концерта присъствал и прочутият импресарио Сергей Дягилев (1872-1929), който по това време организира фестивала Руски сезони в Париж. Силно впечатлен от младия автор, Дягилев му предлага да напише балетна музика по мотиви от руски народни приказки за спектаклите на неговата трупа Руски балет (в нея са били знаменитите Анна Павлова, Тамара Карсавина, Вацлав Нижински, Михаил Фокин, Вера Карали и др.). Така започва тригодишното активно сътрудничество на Стравински с Дягилев и Руския балет, за който създава прочутата триада Жар птица (1910), Петрушка (1911) и Пролетно тайнство (1912). Тези творби са не само кулминацията, завършваща „руския период” на Стравински, но и едни от най-ярките открития в търсенията на нови пътища на ХХ столетие, очертали на границата между първите две десетилетия – заедно с творби на Барток и младия Прокофиев, онзи период на „неофолклоризъм” (наричан още „витализъм” или „варваризъм”), разкриващ невероятните възможности за свързване на прастарите фолклорни пластове с авангарден музикален език. За Стравински обръщането към руската тематика – приказките от сборника на Афанасиев (Жар птица), персонажите от уличния куклен театър (Петрушка) или картините на езически обряди от древна Рус (Пролетно тайнство) естествено се свързват с елементи от руската музикална архаика, която провокирала необичайни смели новаторски находки. И трите ранни балета на „варварина” Стравински, които шокирали или възхищавали тогавашната европейска аудитория, били отхвърляни или последвани от млади френски автори, остават и днес сред най-популярните му опуси на театралната сцена и концертния подиум.
След блестящия успех на Жар птица, по време на летния си отдих през 1910 край езерото Кларан в Швейцария, Стравински замисля оркестрова пие- са, в която особена роля да има роялът, в противоборство с оркестъра и дока- то си представя музиката, по думите му, в съзнанието му възниква образът на Петрушка – „вечният нещастен герой на всички панаири, във всички страни”. (марионетката Петрушка от традиционния в Русия площаден куклен театър е образ, широко разпространен с различни имена – Пънч в Англия, Полишинел във Франция, Пулчинела в Италия, Кашперл в Германия, в кратки развлекателни пиеси с изобличителен характер и морална поука.) Дягилев харесва много още първите музикални ескизи и решава да постави балет върху новата творба. Сценарият създават Стравински, Дягилев и Александър Беноа, който прави и художественото оформление, а балетмайстор е Михаил Фокин. Премиерата в изпълнение на Руския балет на Дягилев била на 13 юни 1911 в Театър Шатле в Париж под диригентството на Пиер Монтьо. А през 1914 Монтьо включва музиката на „Петрушка” и в свой симфоничен концерт.
Едноактният балет е построен в четири картини (донякъде сходни със симфоничната четиричастност), проследяващи на фона на шумното празненство на Сирни Заговезни драмата на Петрушка, нещастно влюбен в Балерината, отхвърлен от нея, пребит до смърт от грубия жесток Арап, но отново появяващ се накрая като символ на безсмъртието на виталния човешки дух.