Концерт за виола и оркестър

Унгарско-австрийският композитор Иван Ерьод е автор на редица опери, камерна музика и други произведения, в които се долавят елементи от сериализма, унгарската народна музика и джаза. Първоначално е професор по музикална теория и композиция в Университета за музика в Грац (1967–1989), а след това професор по композиция във Виенската музикална академия от 1989 г.

Роден е на 2 януари 1936 година в Будапеща като втори син на Лайош и Ержибет Ерьод. Ранното му детство е безгрижно, но след нахлуването на нацистките войски в Унгария, през март 1944 няколко члена от семейството му са депортирани по расови причини. По-големият му брат – Ендре – и баба му и дядо му загиват в концентрационните лагери в Аушвиц и Бухенвалд.

През 1951 Ерьод постъпва в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“, където учи пиано при Пал Кадоша и композиция при Ференц Сабо. Посещава лекции по унгарска народна музика при Золтан Кодай, но не успява да завърши, тъй като след провала на унгарското народно въстание през 1956, самият той решава да емигрира в Австрия. През 1957 започва второ обучение в Музикалната академия във Виена, където учи пиано при Ричард Хаузер, композиция при Карл Шиске и посещава летните семинари по додекафония на Ханс Йелинек в Дармщат.

Ранните композиции на Иван Ерьод са силно повлияни от Бела Барток, Золтан Кодай и унгарската народна музика, но по време на следването си във Виена той се насочва към серийната техника в редица камерни произведения и в кратката си опера „Момичето, морякът и студентът“. Скоро обаче скъсва с преобладаващия авангард и експериментира с нов тонално ориентиран идиом.

1960 е важна година за Иван Ерьод. Той изнася първия си самостоятелен рецитал като пианист в Брамсовата зала на „Gesellschaft der Musikfreunde“ във Виена. През същата година получава и австрийско гражданство, а през 1961 завършва с отличие специалностите пиано и композиция. От 1962 до 1968 работи като корепетитор и педагог във Виенската държавна опера и на фестивала „Винер Фествохен“. През 1967 получава преподавателска позиция в Музикалния университет в Грац. Две години по-късно се жени за Мари-Люсe Гай и има пет деца, сред които Адриан Ерьод – баритон и Леонард Ерьод – фаготист в Симфоничния оркестър на Виенското радио. Умира на 24 юни 2019 от усложнения след инсулт.

Изкуството е комуникация – казва Иван Ерьод. – Когато пиша музика, се стремя тя да бъде чута и разбрана. Затова трябва да използвам език, който е най-малкото разбираем за доста голям брой хора … Аз съм привърженик на мелодията, формата и ефекта, три основни условия за гарантиране на качествена комуникация … Не съм пурист по отношение на стилистични средства. Имаме няколко хилядолетия музикално минало зад гърба си и не виждам причина да се изключвам от него. Оригиналността на езика на всяка цена е врагът на комуникацията. Езикът е въпрос на условност. Същото важи и за музикалния език. „

Концертът за виола на Иван Ерьод е написан през 1980 година и е едно от най-вълнуващите произведения за този инструмент. Изпълнен е за първи път на 15 март 2008 година в град Темпе, Аризона, в „Tempe Center for the Arts“ от Тоби Апъл и MusicaNova Orchestra под диригентството на Уорън Коен. Концертът е в три части: Moderato; Presto ; Moderato.

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?