Своята Симфония в до мажор Жорж Бизе пише, когато е 17-годишен. След това в Италия работи над втората си симфония „Рим“, но не я завършва. Създадена е за около един месец (октомври – ноември 1855) като задача по композиция при преподавателя му Шарл Гуно.

Симфонията следва класическата четиричастна контрастна симфонична форма. За модел на произведението младият Бизе има различни романтични образци и конкретно Първата симфония в ре мажор от Шарл Гуно, композирана през 1855 и аранжирана от Бизе за две пиана малко преди той да създаде собственото си произведение.

Първата част на Симфонията е класическо сонатно алегро с ясно изразени две контрастни теми. Красивата минорна основна тема на бавната втора част, изпълнена от обоя, звучи изтънчено, с източен привкус напомня за по-късни негови произведения, като операта „Кармен“. Както и Гуно в Симфонията, Бизе развива темата с кратка фуга. Третата част се откроява с фанфарната първа тема и Триото, изградено като неин вариант. Финалът отново следва класическата сонатна форма.Симфонията остава неизвестна за ранните биографи на композитора чак до 30-те години на XX век. Вероятната причина творбата да не бъде споменавана в обширната кореспонденция на Бизе, както и да не бъде публикувана приживе, е използването на откъс от нея в двуактната му опера-буфа „Дон Прокопио“ (издадена през 1905). Очевидно композиторът е смятал Симфонията само за студентски опит. Но след оповестяването на ръкописа ѝ в статия, поместена в периодичното издание „Le Ménestrel“ (Льо Менестрел) през 1933, Симфонията е много успешно изпълнена под диригентството на Феликс Вайнгартнер в Базел, Швейцария, на 26 февруари 1935. В последвалите оценки тя е характеризирана като забележителна творба за френската музика, която стойностно се вписва в романтичния репертоар на XIX век. Определена е като юношески шедьовър (както увертюрата на Фелик Менделсон-Бартолди „Сън в лятна нощ“, написана на същата възраст). Симфонията покорява със своята свежест и представя Бизе като талантлив композитор мелодик, който въпреки възрастта си има отлични професионални умения по отношение на тематичното разгръщане на творбата и оркестрацията. Първият ѝ запис е през 1937 от Лондонския филхармоничен оркестър под диригентството на Валтер Гьор.