Но Шосон остава прочут преди всичко със своята ПОЕМА ЗА ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР, създадена по молба на неговия приятел, известния виртуозен цигулар и композитор Йожен Изаи. Всъщност Изаи очаквал да получи цигулков концерт, но Шосон вече бил писал камерен концерт за пиано, цигулка и струнен квартет и нямал желание да композира концерт с оркестър, като в писмо до Изаи споделя: „Не знам откъде да започна такъв концерт, това е огромна задача, дяволска работа. Но мога да направя нещо по-кратко, то ще бъде в много свободна форма, с няколко пасажа, в които цигулката свири сама“. И пише творбата през пролетта на 1896 по време на ваканцията си във Флоренция. Отначало я озаглавява „Песен на тържествуващата любов“, след това променя заглавието в „Симфонична поема“ и накрая оставя само „Поема“. Оригиналното първо заглавие е взето от фантастичната романтична новела на Тургенев, в която писателят всъщност отразил реалните взаимоотношения между близките му познати – Мариане, дъщеря на прочутата певица Полин Виардо, която била сгодена за Габриел Форе, но по-късно се омъжва за Алфонс Дюверноа. Свободното развитие на поемата донякъде скрито следва сюжета на новелата, но без да е обвързано с извънмузикални асоциации.

През есента на 1896, когато Изаи и Шосон със семействата си прекарват почивката си в Ситгес на средиземноморския бряг на Испания, те са поканени в дома на каталунския художник Сантяго Русиньол. Там Изаи, съпровождан на пиано от съпругата на Шосон, изпълняват Поемата три пъти по желание на възторжените слушатели, сред които били и композиторите Енрике Гранадос и Исак Албенис. Същата година Изаи я свири и в Консерваторията в Нанси, но Парижката премиера на 4 април 1897 на прочутите концерти на оркестъра на Едуар Колон му носи такива аплаузи, каквито големият цигулар до този момент не бил получавал.