В началото на 40-те години Бронислав Хуберман, приятел на композитора, многократно му напомня да му напише цигулков концерт. В годините преди края на Втората световна война Корнголд обаче умишлено се ограничава до филмовата музика, на която тогава изгражда репутацията си. През 1945 той замисля и завършва за много кратко време цигулковия си концерт. За премиерата първоначално е поканен Хуберман, но той дълго време не се ангажира с творбата.
Друг цигулар – Бронислав Импел се отказва, защото смята, че цигулковата партия е неоправдано сложна. Тогава се появява импресариото на Яша Хайфец, благодарение на когото Хайфец се заема с Концерта много ентусиазирано. Дори се говори, че той изисква от автора още по-голяма сложност на солистичната партия. Така премиерата се осъществява на 15 февруари 1947 в Сейнт Луис, последвана от изпълнения в Чикаго и Ню-Йорк, а през 1953 – и в Лос Анджелис.
Влиянието на филмовата практика върху тематизма на концерта, както и стремежът към виртуозност, стават причина музикалната критика да се отнесе към него сдържано и снизходително. Тя го нарича „холивудски концерт”. Но Хайфец продължава да го популяризира и го записва през 1953, с което го налага в репертоара и на други изпълнители. Очевиден модел за целия концерт е Менделсоновият цигулков концерт. Корнголд черпи тематизъм от филмовата си музика от годините 1936 и 1937, през които той получава „Оскари” за музика: в първата част цитира теми от мелодрамата от 1937 „Новата зора” и филма „Хуарес” от 1939 (за живота на Бенито Хуарес), във втората част главната тема е от филма „Нещастният Антъни” от 1936 (получил „Оскар”), а финалът – от „Принцът и просякът”.
Цигулковият концерт е знак на почит към виенския стил и Густав Малер и е посветен на неговата вдовица Алма Малер.