Концерт за цигулка и оркестър

Концертът за цигулка, чиято софийска премиера ще се състои на 20 януари (световната бе в Русе, на 3 октомври 2021 – с Фестивален оркестър на „Мартенски музикални дни”, солист – Светлин Русев, диригент – авторът) е всъщност вторият в творчеството на големия български композитор и диригент Емил Табаков. Първият датира от 1995 г. и е концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор, създаден по идея на цигуларя Минчо Минчев, който имал мечтата да чуе звука на цигулката си в хорова среда. Но самият композитор счита, че това е творбата в класическия смисъл на жанра:

„Концертът, който написах преди 25 години е за цигулка, но останалите ударни също са солисти. Спомням си, че навремето, когато свириха предишния концерт във Варна, Александър Райчев ми каза „Емиле, да знаеш, това не е концерт за цигулка, това е Симфония-концертанте”. И може би беше прав. Дори аз го бях прекръстил така, но после пак върнах първоначалното му заглавие. И затова исках да напиша един класически концерт за соло цигулка и оркестър. Този концерт е такъв.“

В края на музикалния текст на партитурата е означено, че произведението е завършено на 18 септември, 2019 г. Идеята за концерта се заражда у Табаков вследствие на продължителната му работа с Фестивалния оркестър, съставен от ученици от различни випуски на Музикалното училище в Русе по случай 50-годишнината на фестивала „Мартенски музикални дни”. Идеята толкова допада на всички музиканти, долетели от целия свят, за да свирят заедно в оркестъра, че неговото съществуване продължава и вече може да се каже, че е традиционно. Емил Табаков е диригентът, който работи с тях и за него съвместното им музициране се превръща в специално, инспириращо преживяване:

„Минаха десет години от работата ми с фестивалния оркестър на „Мартенски музикални дни” и винаги със Светлин Русев като солист. Тогава ми дойде идеята да напиша нещо специално за този оркестър и за Светлин. Познавам невероятната енергия на състава, познавам начина, по който всички подхождат към произведенията, специалната атмосфера, която се получава. И затова никак не ми беше трудно да си представя този оркестър със Светлин Русев, за да напиша това произведение. То е мислено и създадено за тях.

Характерът на концерта е съобразен с качествата на оркестъра. Солистът, разбира се, е изключително важен – имал съм предвид точно този солист в случая. Но атмосферата в оркестъра е извънредна. Тя не е като в останалите професионални оркестри. През цялото време съм мислил за това, как тези хора – съученици, нека така да ги наречем, от различни поколения, музицират заедно.

Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра. Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че, независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста. Цигулката, от своя страна,  има огромни възможности и винаги е предизвикателство за композитора. Особено когато я мислиш и я чуваш в звуковата среда на такъв оркестър.“

Творбата е четиричастна – това е първият инструментален концерт на Табаков, който е четиричастен. Останалите са тричастни. Знае се стремежът, амбицията и целенасочената работа на композитора в разработването, до изчерпване, на тематичния материал (обикновено от няколко тона), който залага в основата на драматургичната форма. Затова бе логично да се допусне, че в прибавянето на допълнителна част в конструкцията на концерта има особена причина, свързана с качествата на съчинените основни теми.

Но ето какво сподели Емил Табаков:

„Това действително е първият ми инструментален концерт, който е в четири части. Няма специална причина за това. Просто съм търсил баланс между по-бързите, по-енергичните и по-бавните части. Допускам, че на това се дължи. Няма специално намерение в тази посока.

Вярно е, че всяка част започва със солиращия инструмент. Не мога да си спомня, дали това е било нарочно или просто ми е хрумнало в момента така да изложа музикалната идея. Не мисля, че има някаква специална причина за това, но може би все пак по този начин се заявява основната роля на солиращия инструмент. Концертът беше завършен през 2019 г. и не мога да си спомня доколко това е било целенасочено. Докато пише човек и е вътре в творбата естествено го спохождат различни импулси, някои от които той използва в партитурата.“

Умерена, две бързи и една бавна част формират архитектониката на композицията. Концертът започва в темпо Модерато само със солиста, който свири специфична в интерваловия си строеж тема –  малка секунда (тя определя известното фригийско наклонение в развитието на концерта), съчетана с „широките” тритонуси и септими. Темата излъчва, внушава типичната за музиката на Табаков тревожност. Колкото и да се стреми да напусне тази емоционална сфера, очевидно е, че тя доминиращо вибрира в него.

Верен на идеята за класически строеж на композиция, „прошарен” от лични открития в оркестровото писмо, в комбинаториката между отделните групи-тембри – заедно или в солова функция, като отделен тембър, отделна боя и солиста, Табаков е изключително инвентивен по отношение на оркестъра в симфоничното изграждане. Съчетава деликатен полифонизъм с подвижен, изненадващ вертикал, продължава да изследва възможностите на свиването и разширяването на оркестъра, с различни видове варианти на основната тема в различни времеви отсечки. Това създава особена звукова амалгама, която диша естествено, същевременно изненадващо и независимо, че оркестърът и солистът влизат в равностоен диалог, майсторският оркестър на композитора е толерантен към емоционалния, споделящ глас на цигулката.

Във втората част солистът започва с четиритактова тема, в която два по два тактовете имат полярна ритмична структура. И тъкмо това нейно качество е предпоставката за бързото ѝ трансформиране – полиритмично, полифонично, темброво, на места полиметрично. Характерът на частта навежда на мисълта за скерцозност, в смисъла на скерцото, което  се чува в симфоничния ХХ век. Но композиторът е на друго мнение: „Въпреки че е бърза и енергична по характер не бих искал втората част да се мисли като скерцо. Бягам от такива названия. Тя не е и толкова бърза, по-скоро е динамична като настроение, не толкова като темпо.“

Както и в други свои творения, в бавната, трета част Табаков се отказва от настойчивото движение във времето, за да наложи протяжна пространственост. Тук, в началото, соловият инструмент прошепва (пиано, със сурдина) интересен мотив в секстоли, отново с материал от основната тема на първата част. Звукът „се изнася” високо, предимно в щрайх-дивизи, пасажи на арфа и контрапунктираща челеста – транспарентен, завладяващ. Пространството се обагря от внимателни сола на кларинет или на обой. За кратко се включва целият оркестър за динамична кулминация, „пресечена” от настойчива тиха реплика на солиращата цигулка, към която се прибавя постепенно щрайхът в дивизи – фактурата се връща към началния си вид – соло цигулка и държан педал в струнни. Във финалните 10 такта се чува лекият тътен на тремолото на  големия барабан и там-там (чийто тембър композиторът често използва в избрания от него оркестров състав за творбите си). Финалната част е много бърза, завладяваща вниманието с ефектни импулси на скоростта, които излъчват  въздействаща емоционална енергия. И изключителна мобилност на соло-цигулката, изискваща извънреден рефлекс и виртуозност от солиста. Всъщност партията на цигулката включва много широк диапазон от технически и изразни средства като предполага не само съвършен инструментализъм. Изисква извънредна прецизност в изпълнението на щриха, съчетана с гъвкавост и тембров инстинкт за всички епизоди, в които соло-партията „работи” с малки групи – арфа и челеста, ударни в различни конфигурации, както и с целия оркестър, когато го  репликира – както е в четвъртата част. Липсва традиционна солова каденца; тя по-скоро латентно съществува в онези епизоди, в които солиращият инструмент сякаш импровизира с тембровата или ритмична подкрепа на солиращи духови, на подбрани ударни или на отделни струнни.

Интезивна и емоционална, майсторски изградена, изпипана, тази творба, убедена съм, завладява мигновено и оркестъра, и солиста, и всеки в залата. Симфоничният стил на Табаков и тук властва с цялата си безкомпромисност, със специфичния психологизъм на внушението, с непрекъснатата събитийност в развитието на неговия разказ, роден от интуицията и мисълта на композитора. И споделян с взаимност от неговата публика.

Минали събития



Какво търсиш днес?