Едуард Лало написва своя КОНЦЕРТ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО В РЕ МИНОР в сътрудничество с талантливия белгийски виолончелист Адолф Фишер (1847 – 1891), който е солист на премиерата му на 9 декември 1877 в „Cirque d’Hiver“, под диригентството на Жул Падлу. Успехът на творбата е голям и една седмица по-късно програмата е повторена. След това Фишер включва концерта в своето турне и го изпълнява във Виена (13 януари 1878, диригент Ханс Рихтер ) и Лайпциг (16 феврури 1878, диригент Карл Райнеке).

Концертът е сред най-красивите и обаятелни романтични опуси в този жанр, въпреки че няма популярността на виолончеловите шедьоври на Шуман, Сен-Санс, Дворжак и Елгар. В трите части водеща е партията на солиращия инструмент.

Първата част – „Прелюдия“ (Prélude: Lento — Allegro maestoso), е разгърната. Започва с декламативно бавно въведение в оркестъра и речитативна солова партия, пронизана от оркестрови акорди. Двете основни теми във виолончелото са контрастни, първата тема звучи приповдигнато, а втората е лирична с няколко виртуозни пасажа. Величественото бързо темпо е характерно до края на частта.

След по-спокойното лирично начало на втората част – „Интермецо (Intermezzo: Andantino con moto — Allegro presto), музиката се оживява. Мелодичната линия на виолончелото е изваяна красиво на фона на деликатния оркестров съпровод. На места дървените духови инструменти звучат почти прозрачно, а в края на частта се открояват съпровождащите акорди с пицикати в струнните.

Третата част „Въведение“ (Introduction: Andante — Allegro vivace) е изградена като кратко встъпление в соло виолончелото в умерено темпо и оживено рондо, започващо в оркестъра. Партията на виолончелото е ярко образна. Във финала на концерта Лало включва темата от популярната сарсуела „Човекът е слаб“ (на испански: El hombre es débil) от Франсиско Асенхо Барбиери (1823 – 1894). Същата тема е използвана и от Пабло де Сарасате в първата му хабанера (№ 2 от оп. 21), публикувана през 1878, почти веднага след концерта на Лало.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова